Да Преборим Стреса

Да Преборим Стреса

Да Преборим Стреса

С раждането си всеки от нас е наследил “алармена система”, която ни предупреждава за възможните опасности [1]. Човек е устроен така, че да реагира незабавно в критична ситуация. Тази “алармена система” сме наследили от древните си прадеди. И ако преди години тя е била използвана в непрестанната борба за храна и оцеляване, в наши дни тази система се проявява както при внезапна физическа заплаха, така и при психологическо напрежение. Днес опасностите имат по – скоро  психологически характер и поне две трети от тях са свързани с работното място.

Стресът е реакцията на организма към промените в средата, която го заобикаля. Тези промени  изискват да се приспособим възможно най-бързо и успешно.

Стресът е комплексно състояние на физико-психично пренатоварване на личността, появяващо се вследствие на неочаквани, нетипични или интензивни въздействия и събития. Изразява се в промяна на обичайните начини за чувстване, реагиране и действане, така че от една страна личността изживява дълбоко вътрешно-психично напрежение, а от друга – значително намалява ефективността и продуктивността на социалната си активност.

Стресът възниква като отговор на стремежа на организма и психиката да се справят с необичайното и непродуктивното си състояние, като натоварят максимално физичните и психични ресурси на индивида в опит да се противодейства на разрушителната интервенция. Казано по друг начин, стресовите реакции са естествен инстинктивен отговор на човешкия организъм към онези неблагоприятни въздействия от заобикалящата действителност, които поради своята интензивност, продължителност или неочакваност предизвикват състояние на физически и психичен дискомфорт.

Стресът може да бъде физиологичен и психически. Физиологичният стрес е отговор на всяко изискване, отправено към тялото. Какъвто и да е възникналият проблем, той може да бъде посрещнат само с една от двете основни форми на реакция: активна (чрез борба) и пасивна (чрез бягство или примирение). Освобождаването от психическия стрес изисква повече време и усилия, необходима е и специализирана помощ.

Стресът е неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване. Всяко изискване, поставено пред нашето тяло, е в известен смисъл уникално, т.е. специфично. Освен своето специфично действие всички агенти, на въздействието на които е подложен нашият организъм, предизвикват също така и неспецифично нарастване на необходимостта от осъществяване на приспособителни функции с цел възстановяване на нормалното състояние. От гледна точка на предизвикващото стрес стресорно действие няма значение дали агентът или ситуацията, с които се срещаме, е приятна или неприятна. От значение е само интензивността на изискването за преустройство или приспособяване. Стресорният ефект на едно изискване, поставено пред организма, не зависи от вида на приспособителната реакция, която е необходима, за да се посрещне това изискване. Стресът не е нещо, което трябва да се избягва. Той и не може да бъде избегнат. Според Ханс Селие – създателят на теорията за това понятие, всяко взаимодействие на организма с външната среда предизвиква стрес. Пълната липса на стрес означава смърт. Приятното, както и неприятното емоционално възбуждане, се придружава от нарастване на физиологичния стрес, но не задължително и на дистреса.

Факторите, които предизвикват стрес, се наричат стресори в специалната литература. Те са различни, но независимо от това всички те по същество предизвикват една и съща стресова реакция. Като стресори се обозначават всякакви физически или психически дразнители, както и цялостни условия на средата, които предизвикват различни реакции и съответстващите изменения в организма. Стресорите биват ендогенни и екзогенни.

Ендогенните фактори са свързани с организма и личността и във висока степен определят вида и интензивността на физиологичните и психологичните реакции към действието на екзогенните (външни) фактори. Повечето от ендогенните фактори са вродени, но част от тях подлежат на промяна чрез специални обучителни занимания, които да доведат до увеличаване на стресоустойчивостта.

Екзогенните фактори произхождат от околната природна среда, работната среда и социалната среда. Многообразието и различният механизъм на действие е причина за различните им класификации в научните теории. Според една от тях, в зависимост от своя произход екзогенните стресори биват:

  • социално-икономически;
  • семейни (групови);
  • професионални;
  • на работната среда (физически, психолигически, организационни).

Стресът може да е полезен и вреден. Полезният стрес зарежда с енергия и допринася за по-успешното справяне с работата и личния живот. Вредният стрес, който специалистите наричат „дистрес”, отнема нашата енергия и ни разрушава. Някои от сигналите на вредния стрес се забелязват веднага, други са трудни за разпознаване. Хронична умора, постоянен песимизъм по отношение на работата, склонност към безкрайно отлагане на задачите, увеличена употреба на алкохол, цигари или медикаменти, боледуване без видима причина са само част от симптомите, които сигнализират за вредния стрес.

Симптоматиката на стреса включва всички физиологични, биохимични, психични и поведенчески промени, които възникват в резултат от въздействието на стресорите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


bg_BGBulgarian
Количка0
Няма добавени продукти
Продължи пазаруването