Как се проявява заучената безпомощност.

В повечето случаи заучената безпомощност е начин на мислене, който се налага по време на възпитанието. Родителите и близкият кръг (роднини, училищни учители и др.) не са научили детето да чувства контрол над ситуацията и да проявява независимост. Нещо повече, те му внушават страх от провал и липса на самочувствие. ⠀

Нека да разгледаме основните родителски грешки, които развиват това състояние. ⠀

1. Строго възпитание и свръхпротекция. Родителите контролират всяка стъпка и са свръхпротективни към детето. В резултат на свръхпротекцията детето не се научава да разбира собствените си нужди: физиологични (сън, храна, движение), психо-емоционални (изразяване на емоции, любопитство). ⠀

🔘Трябва да изядеш цялата чиния! Хайде, през „не искам“! 🔘Сега спри да тичаш из къщата! Седи мирно! 🔘Не ходете там! Не задавайте глупави въпроси! остави ме на мира! 🔘Не хленчи! Не се смей толкова силно! споко! ⠀

2. Наказание за независимост. Детето се кара за всяка проява на независимост и се опитват да контролират всяко негово действие – в домакинската работа, обучението и т.н. ⠀

🔘Е, кой те помоли да направиш това? 🔘Хайде, предпочитам да го направя сам. 🔘Не го пипай, ще го счупиш! 🔘Трябва да решиш тази задача точно както аз казах! ⠀

3. Отказ от отговорност. Възрастните вземат всички решения вместо детето, предпазват го от грешки – и по този начин блокират възможността да придобият опит на отговорност: ⠀

🔘Не, по-добре избери тази играчка/дреха/животно! 🔘Добре, сега ще се справя сам с връстниците ти! 🔘Не бъди приятел с тези момчета! Бъди приятели с другите! 🔘Това момче/момиче не е точно за теб! 🔘Не, не ти трябва футбол, плуването би ти прилягало повече. 🔘Не, трябва да запишеш друга специалност в университет! ⠀

4. Прекалена отговорност и големи очаквания. Заучената безпомощност може да бъде причинена и от обратното възпитание: прекомерно натоварване на детето, големи очаквания към родителите, съчетани с постоянна критика и заяждане. Така детето научава, че е по-добре да не прави нищо. ⠀

🔘Трябва да учиш само за шестици! 🔘Знам, че би могъл да се справиш много по-добре! 🔘Не се стараеш достатъчно! 🔘Да, далеч не е идеално! 🔘И ти наричаш това победа/успех? ⠀

Ето някои от характерните признаци на това състояние: ⠀

1. Липса на мотивация. Човекът не предприема решителни действия и не довършва започнатото. Той не е героят на неговата история, събитията просто се случват с него, докато той остава неактивен наблюдател. Оттук и чувството за безнадеждност, отчаяние и фатализъм. ⠀

🔘Няма да успея… 🔘Няма смисъл да продължаваме, така или иначе не става… 🔘Не сме ние, животът е… 🔘Не живеехме добре, няма смисъл да започваме… ⠀

2. Самоограничение и отказ от отговорност. Страхът от потенциално разочарование предизвиква желание за самоограничение. Човек с това състояние избягва нови задачи и предизвикателства, страхува се от нови преживявания и се предпазва от възможности. Той също така се стреми да се отърве от личната отговорност и да я прехвърли както на „висшите сили“, така и на други хора. ⠀

🔘Няма да търся нова работа и да изпращам автобиография – вероятно няма да ме наемат… 🔘Няма да се съглася с този проект – ами ако не мога да се справя? 🔘Този човек определено ще реши всичките ми проблеми! 🔘Кой съм аз, че да правя прогнози?… ⠀

3. Дефицит на невропластичност. Човек със заучена безпомощност не е в състояние да бъде гъвкав. Той не може бързо да се адаптира към промените в условията на околната среда или трезво да оцени нова ситуация. Той действа според установени модели, дори когато това не носи резултати. Всичко това му пречи да планира ефективно, да си поставя реалистични цели и да ги постига, както и да расте в различни области. Освен това се затруднява със справянето в опасни ситуации. ⠀

🔘Не ме уважава, упражнява психическо насилие, бие ме. Но къде мога да отида ?.. По-добре познати проблеми, отколкото живот от нулата. 🔘Шефът се държи неадекватно, натоварването непрекъснато расте, а заплатата не расте… Но кой друг ще има нужда от мен? Тук поне плащат. 🔘Вече имам алгоритъм за действие, ще работя по него, дори и да няма резултат. Ако нищо не се получи, проблемът не е мой. ⠀

4. Ниско самочувствие, недоверие към себе си и света. Заучената безпомощност засяга и самовъзприемането, причинявайки емоционални и емоционално-поведенчески разстройства: ниско самочувствие, апатия, склонност към самобичуване и нездравословен перфекционизъм, депресия, чувство на безпомощност и безнадеждност, недоверие в себе си, песимистични прогнози и очакване на провал. ⠀

🔘Знам се – определено няма да успея! 🔘Защо да се намесвам в това… Това е твърде сложно за мен. 🔘Със сигурност ще се опозоря. 🔘Или перфектно или нищо! Но не мога да го направя перфектно – така че е по-добре да не правя нищо… ⠀

Как да се отървем от научената безпомощност?

Основното нещо, което трябва да запомните е – не се опитвайте да разрешите всички проблеми наведнъж, не преследвайте свръхефективността или перфекционизма. Изберете 1-3 приоритетни цели и направете малки стъпки напред.

⚠️ Разпознаването на проблема е първата стъпка към разрешаването му. Не можете да започнете да правите нищо относно възникналите трудности, освен ако не оцените техния мащаб, не анализирате текущата ситуация и не разберете колко голям е „проблемът“. Най-често на този етап хората губят контрол над себе си: смятат, че проблемът им е неразрешим или, напротив, започват да го маскират максимално, без да забелязват всички негативни последици, които носи.

⚠️ За да преодолеете симптомите на „заучена безпомощност“, трябва да насочите усилията си към контрол върху ученето и саморазвитието. ⠀

 🗣Погрижете се за себе си 🗣Възстановяване на самочувствието 🗣Практика за поемане на отговорност 🗣Определяне на зоната на контрол и отговорност 🗣Поставяне на цели и здравословно планиране