Малко за Обидата….

Обидата не е несъгласие, а неприемане. Не можем да приемем нещо и това ни наранява. Обикновено, неприемането е свързано с блокажи т.е. дотолкова са засегнали някаква наша травма или вкоренено убеждение, че се чувстваме неспособни да отстояваме дори мнението си. Така погледнато, обидата е опит за отбягващо поведение или с други думи своеобразен мислен конструкт оправдаващ наше поведение или право на определено мислене. Обидата всъщност е част от горделивостта или с други думи от Его-то. Тя е свързана с гордост, защото чувстваме и мислим подобни неща: “Мен не ме зачитат, не зачитат границите, чувствата ми, подиграват ми се, нараняват ме, подценяват ме, критикуват ме, не ми дават това, което заслужавам или това, от което имам нужда, а трябва да го правят.“ и т.н. Все твърдения свързани с чувство за малоценност и обезценяване. Но, както знаем, самооценката е свързана единствено със собственото ни самопозициониране и няма нищо общо с чуждото мнение. Откъде идва това криво убеждение ?

Усещането да сме обидени за първи път е преживяно в детството. Според теориите за детско-юношеското развитие децата до към 7 годишна възраст са напълно егоцентрични. Те пречупват всичко през егото си и емоциите си. Така , чрез тестването на собствените си емоции чрез конфликт със социума децата се учат, но също и се социализират т.е. напускат сигурността на семейната среда в контекста на границите на общуване и познати стереотипи. Това е една временна неспособност на малките деца да виждат друга гледна точка, чужда преспектива. 

Проблемът е, че ние обикновено сме се почувствали обидени за първи път тъкмо до тази възраст. И емоции + вярване, че някой ни обижда, формира невронна пътека в мозъка, която се включва винаги, когато решим, че някой ни обижда. Това е наше решение, как да интерпретираме дадена ситуация. Но оттам нататък в сходни ситуации ще реагираме автоматично, т.е. ще се чувстваме обидени. И не само обидени / защото това е само дума ! / , а ще свързваме дадена ситуация със сходна такава от миналото и с емоциите / което е важното ! / , които сме изпитали тогава.

Обидчивостта / като отбягващо когнитивно поведение / сама по себе си е свързана с нежелание да се поеме лична отговорност за своя живот, все едно другите са длъжни да се грижат за това как се чувстваме. Но това е първа наша задача, а не на другите. Когато преработите това, тогава ще установите, че каквото и да ви кажат, няма да чувствате обида, на първо място защото не вярвате в това, което ви казват за вас самите. Това се нарича осъзнатост.

Човек не може да се обиди, ако познава наистина себе си, ако знае кой е. 

Най-често се обиждат хора с недобра самооценка , а също и личности с определени неосъзнати травми.

Носенето на негодувание и обида е като да пиете отрова: вие отравяте себе си. Въпреки че може да мислите, че чувствата ви са напълно основателни и човекът може наистина да ви е наранил дълбоко, винаги е най-добре да пуснете тези чувства. 

Ако сте готови да се освободите от оковите на негодуванието и обидата, знайте, че има много начини да преодолеете тези болезнени емоции.

Ето някои методи за справяне с обидата:

1. Разберете емоциите си. Бъдете честни със себе си относно емоциите, които изпитвате относно ситуацията. Запитайте се дали това негодувание е свързано с болка от миналото. Може би няма нищо общо с този човек или със ситуация в настоящето. Признайте гнева или възмущението си, но не се вкопчвайте в тях. Можете да пишете в дневник и се съсредоточете върху емоциите си относно ситуацията. Пишете за чувствата си, ако нещо подобно се е случвало преди. Може да се държите за стара болка, която се усилва в настоящата ситуация. Друг вариант е да проведете разговор като се запишете на телефона. Важното и при двата варианта е да сте първосигнални и искрени. Да си презнаете емоциите….ДА ГИ ПРИЕМЕТЕ И ДА СИ ПРОСТИТЕ , ЧЕ ГИ ИЗПИТВАТЕ. 

2. Намалете очакванията си към другите. Помнете, че никой човек не може да удовлетвори всички ваши нужди. Ако смятате, че партньор, приятел или семейство ще задоволят всичките ви нужди, помислете отново. Високите очаквания ще доведат до усещане за провал. Негодуванието може да възникне и когато очакванията не са съобщени и обсъдени ясно без обвинения. Обсъждането на очакванията и желанията ще помогне за изясняване на съществуващите проблеми и избягване на проблеми в бъдеще. Бъдете ясни относно очакванията си за хората в живота си, вероятно те не могат да ги удовлетворяват. Това се нарича емоционална интелигентност. 

3. Практикувайте радикално приемане. Радикалното приемане е способността да приемаш живота такъв, какъвто е, да приемаш и да не се съпротивляваш на неща, които не можеш да промениш. Казвайки си: „Това не е честно“ или „Не заслужавам това“, вие отричате реалността на вашата ситуация и отказвате да приемете истината такава, каквато е в този момент.

Приемане означава превръщане на мислите за съпротива и несъгласие в мисли за приемане на това, което е. Практикуването на радикално приемане на малки неща ще ви помогне да приемете по-големи, по-болезнени ситуации. Радикалното приемане може да се практикува в задръстване, на опашка в магазина за хранителни стоки и др. Приемете, че хората и нещата са такива, каквито са.

4. Обичайте себе си безусловно. Никой не може да ви даде постоянно чувство на любов и приемане, освен вие самите. Напомняйте си, че сте цененни сами по себе си. Изключително строги ли сте към себе си, когато направите грешка? Забавете се и си напомнете, че можете и трябва винаги да обичате и приемате себе си, защото всеки може допуска грешки от всякакъв вид, освен това животът ви е даден, за да се развивате, а не да стоите на едно място.

Ако ви е трудно да обичате себе си, пробвайте с утвърждение от типа: „Аз обичам себе си такъв, какъвто съм и мога да бъда обичан такъв, какъвто съм.“. Практикувайте подобно утвърждение и то ще започне да влияе на начина, по който приемате и виждате себе си. Вариант е и вечер преди сън да пробвате и следната автосугестия – повтаряте 21 пъти “ С всеки отминал ден се чувствам все по-добре и по-добре „.

5. Използвайте АЗ формата в изразяването на емоциите си.. Когато обсъждате болката си с някого, не бързайте да прехвърлите цялата вина върху него. По-скоро говорете за собствените си чувства и преживявания. Не можете да кажете на друг човек каква е била мотивацията му или защо е направил това или онова – не можете да вземете такова осъдително решение за друг човек, защото не сте в неговите обувки. По-добре е да се съсредоточите върху себе си и дали друг е длъжен да изпълнява очакванията ви.

Вместо да кажете: „Ти развали връзката ни и аз никога няма да ти простя!“, опитайте да кажете: „В тази ситуация, аз се почувствах еди как си“.

6. Позволявайте на хората да правят грешки. Понякога може да е трудно да признаете, че вие самите не сте перфектни, че също имате слепи петна и не винаги реагирате на ситуациите по най-градивния начин. Това важи за всеки жител на планетата Земя. Точно както искате хората да ви простят за грешките ви, проявявайте същата учтивост или съпричастност към хората в живота си. Не забравяйте, че човекът, който ви е наранил, е несъвършен и понякога действа въз основа на ограничаващи вярвания или изкривени възприятия или просто не е могъл да направи това, което сте очаквали..

Приемането, че хората правят грешки, не означава, че оправдавате поведението им. Това просто означава, че си позволявате да видите опита и ситуацията на човека, за да ви помогне да го разберете по-добре.

7. Обградете се с хора с градивно мислене и подход, които ви позволяват да вземате собствени решения. Това са хората, които ви позволяват да правите грешки, но въпреки това ви подкрепят. Хубаво е приятелите ви да са честни с вас, да могат да ви покажат нов начин да гледате на нещата, когато сте блокирани, да могат да ви кажат, когато реагирате прекалено.

Добрите приятели ще ви приемат независимо от грешките, които правите, а да си добър приятел означава да приемаш другите, когато грешат.

8. Научете се да прощавате. Като прощавате на другите, вие прощавате и на себе си. Можете да се почувствате измамени или да смятате, че негодуванието ви към даден човек е абсолютно основателно, което прави прошката почти невъзможна. Прощаването обаче не означава да се преструвате, че ситуацията не се е случила или че трябва да оправдаете поведението на човека. Прошката означава да се освободите от болката, която човекът ви е причинил.

Дори не е нужно да прощавате на човека очи в очи. Можете да простите на човек, който вече не е в живота ви. Един от начините да практикувате прошка е да пишете за ситуацията и след това да напишете защо сте избрали да простите. 

9. Себерефлексия – наблюдвайте кое е това във вас, което ви кара да се обиждате. Докато изследвате, ще установите, че това е наранената ви гордост, егото. Занижете важността на негативни външни сигнали по отношение на егото си, за да не ви боли толкова. При обида боли егото. Защо ви боли ? Къде ви боли ? Какъв е цветът на болката ? Какво ви казвам болката?

10. Медитирайте. Практикуването на медитация е изключително полезно. Намалява стреса, помага да развиете чувство на състрадание към хората и да преодолеете чувствата на гняв и негодувание, като ги замените със здравословна емпатия, помага ви да преоткриете себе си и да ставате цялостни. Колкото повече практикувате медитация, толкова повече ползи получавате. За медитацията могат и са изписани много книги. 

И така…… 

Тъй като не е възможно да искаме всички останали да бъдат такива, каквито ни се иска, то ние можем да направим едно нещо и то не е да променяме себе си, а да освободим нещо от себе си – погрешни очаквания или вярвания, горделивост, да пуснем нещо, да благодарим за дадени уроци и т.н.

Айнщайн е казал , че единствената черта на интелигентността е способността за адаптация т.е. да можем да се променяме.