КАК ДА ПРЕДИЗВИКАМЕ ПРОМЯНАТА И ДА ПРЕСТАНЕМ ДА МРЪНКАМЕ

Понякога да мрънкаме е полезно, но само от гледна точка на умствено разтоварване и заемане на позиция на малко дете с цел да се почувстваме беззащитни и освободени от отговорността на всеможенето поне за момент. Но не бива да прекаляваме, особено що се касае до нашите грешни модели в мисленето или характерови черти.

Съществуват различни типове когнитивни изкривявания пречещи на кариерното и личностното развитие , но аз ще посоча и обсъдя основните, според мен.  Тук, важното е да се определи навреме кое ни фрустрира и да променим или причината или нашето отношение към нея. Текстът по-долу е за тези, които искат да престанат да мрънкат и да започнат личностна промяна.

Та, когнитивните изкривявания :

ФОКУС ВЪРХУ НЕГАТИВНОТО

Представете си , че изнасяте презентация пред аудитория. Много хора Ви ръкопляскат, но едни двама срещу Вас седят и се мръщят или още по-лошо- смеят се. Ще запомните именно тези двамата или онзи единственият, който Ви е критикувал . Сигурен съм ! И това е нормално, защото съзнанието ни винаги се фокусира върху заплахата – така сме оцеляли от времето на динозаврите. Еволюция !

Но, осъзнавайки това, трябва да осъзнаем и че също така сме способни да контролираме съзнанието си , отново в резултат на същата тази еволюция.

Не позволявайте съзнанието и заложените инстинкти да Ви повлекат ! Така никога няма да осъзнаете успеха си и да получите удовлетворение. А, също и да продължите напред !

Ето един пример :

Цялата зала ръкопляска.

Очите – фокусирани са точно в ония двамата. Смеят се !

Ушите – опитват се да уловят какво точно се случва там с ония двамата… Всичко друго е фон !

Умът – Защо ми се смеят ? Щом се смеят – значи се изложих ! Другите просто не са забелязали ! Както тогава в училище…. ?!?! Сега ще видят, че се притеснявам ! Направо забравих какво трябваше да кажа сега !

Съзнателният процес контролиран от Вас –  И какво като се смеят ? Че, те през цялото време не ме слушаха ! Всички останали останаха доволни ! Ето, нещо си разглеждат в телефона и се хилят ! Какво изобщо ги гледам ?!?

Има разлика , нали ?

Радостта от постиженията винаги ни въодушевлява да продължим напред. Умението да забелязваме негативното е полезно единствено от гледна точка отбелязваме рисковете и да използваме опита си, но не помага в прогреса. Да опиташ нещо винаги е положително. Дори на фона на моментна загуба, винаги ще доведе до положителна промяна. Ако не се откажем !

ГЕНЕРАЛИЗИРАНЕ И ФАТАЛИЗИРАНЕ

Щом веднъж ми се случи, значи не е за мен ! Винаги ще е така !

Да, ама , Не !

Спомнете си как сте се учили да карате колело. Падали сте, нали ? Естествено, че сте ! така сте се научили да не падате и да карате.

Хората, които работят с изкривяване си обясняват успехите с късмет, а неудачите със съдба. Но, да се учим можем не само от неуспехите, но и от успехите ни. Да повториш положителният си опит е много по-удовлетворяващо от повтарянето на една и съща грешка.

Отхвърлете двойните стандарти. Научете се да се подкрепяте сами. Да гледате на себе си не само критично , но и уважително и оценяващо.

АБСОЛЮТИЗИРАНЕ

Животът на принципа „ Всичко или Нищо „ освен , че е изморителен е и осакатяващ. Кого ? Вас !

Подобен начин на мислене ни Ви оставя никакъв шанс да се насладите на нюансите и вариациите. Бяло или Черно ! Всъщност, всичко е Сиво , а нюансите ги определяте Вие с Вашето мислене !

Ако всяка грешка я считаме за тотален провал, то не биха ни стигнали ресурсите да достигнем изобщо която и да е цел.

Ако оценим резултата си от 1 до 10 ? Винаги ще повдигнем тревожност, защото полюсите са прекалено близо. А , ако е от 1 до 100 ? Вече е по-различно. Има доста място за различни нюанси в оценяването и доста място до крайностите. Дори и да не сте идеални, то сте доста далеч от тотален провал. Главното е да се оценявате обективно както в минусите, така и в плюсовете.

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ВАЛИДИРАНЕ

При това когнитивно изкривяване, съответната личност се характеризира с прекалена плашливост и внимателност. С ниска самооценка и вечно умствено превкване / руминиране / на възможните варианти и алтернативи. Дори при вземане на решение, винаги е необходимо някой да даде оценка на свършеното или планираното – да го валидира. Винаги е необходим авторитет, през който да се пречупи планираното и да се получи одобрение. Всъщност, и неодобрение ще свърши работа , стига да се получи внимание….

Характерно е, че подобна личност няма доверие на собствените мисли. Това е първият проблем. Вторият проблем е , че подобна личност има травма от отхвърляне и би направила всичко стига да получи нечие внимание.

Направете списък на всичко, което сте постигнали през живота си . Кой Ви е мотивирал и кой Ви е похвалил или критикувал. Истината, е че ВСИЧКО, АБСОЛЮТНО ВСИЧКО сте свършили и постигнали сами ! Дали са Ви дали съвет, дали са Ви помогнали – това е съпътстващо. Ако не сте го постигнали, то е нямало и в какво да Ви помагат или какво да хвалят или критикуват.

Не се асоциирайте с другите ! Вие сте уникални на тази планета и всичко , което постигате е Ваша заслуга !

Започнете да се оценявате и да се хвалите !

Вечер, преди лягане / всяка вечер ! / правете си списък с десет неща , които сте направили през деня. Няма значение какви !  Н следващата сутрин го прочетете задължително ! Така, вечер ще заспивате с ясното съзнание, че все нещо сте направили през деня и това е Ваша заслуга, а сутринта ще започвате деня с внушението, че трябва да повторите вчерашният ден и Вие го можете.

ОТЛАГАНЕ / ПРОКРАСТЕНИРАНЕ /

Отлагането е склонност на човек да отлага въпроси от всякакво значение за неопределено време. Понятието прокрастинация идва от английското „Procrastination“, което се превежда като „задържане или отлагане“. Лице, на което е присъщо забавяне, пренебрегване решението на дела, избягване изпълнението на задължения, които преди е поел и е трябвало да изпълни в определеното време, то за същото лице е валидно понятието прокрастинация.

Ако отлагането не влияе значително на качеството на живот, тогава това се счита за нормално и е част от някакви защитни механизми от преумора или част от някакво

групиране по важност на задължения или с други думи – защитна реакция на психиката от преумора или БърнАут.

Когато клонността към отлагане не е част от планиран ритуал или част от някаква предварително приета и планирана йерархия на отговорности, то тя увеличава тревожността и безпокойството или с дуги думи – отбягващо поведение със защитна функция . Такава личност започва да повишава тревожността си според приближаването към крайни срок или т.нар. падеж на изпълнение на задължението. Според статистиката около двадесет процента от населението страдат от подобно отлагане или прокрастинация . Въпреки че, ако се замислите, почти всеки човек понякога е склонен да отлага нещата. Но само за този процент отлагането е обичайно работно състояние. Човек, вместо пряко да изпълнява задължения, се разсейва от различни дребни неща, които значително намаляват времето, предвидено за изпълнение на задълженията.

Отлагането може да причини вина, стрес, недоволство, загуба на производителност и финансови загуби поради неизпълнение. Всички тези емоции , прекаленото разходване на сили, което се изисква първо за изпълнение на второстепенни задачи и борба с възникващата, нарастваща тревожност, а след това за извършване на неща в спешен режим на дейност, довежда до по-нататъшно отлагане. С други думи – при патологичния вариант отлагането води до ново отлагане без личността да разбира, че подобно поведение се явява част от затворен кръг на страх от тревожността, но с което само повдига на нови равнища тревожността.

Прокрастинацията често се използва заедно с термина „перфекционизъм“. Перфекционистът винаги се стреми към перфектния резултат. Поради това той често дори не започва да работи по въпроса, защото е сигурен, че няма да има достатъчно време и ресурси. Ако е сигурен, че няма да постигне безупречен резултат – няма да се захване с работа или ще го отложи, докато няма шанс за перфектно изпълнение.

Терапевтиране на Прокрастинацията

В противополбожност на общоприетото мнение , прокрастинаторите не са мързеливи хора, напротив – те са много заети хора . Това е защото винаги са заети с нещо, дори ако всичко това са дребни и несериозни неща. Те могат да почистват постоянно, да изместват нещата, да ги обмислят. Правят различни дребни и несериозни неща, за да не продължат с изпълнението на по-значими въпроси, които ги тревожат.

Как да се преодолее отлагането?

Има подход за отлагането, наречен структурирана прокрастинация.

Методът на структурирана прокрастинация е техника, която се основава на изброяване на задължения и цели.

Подобен подход винаги е сварзан с писане и планиране и в този смисъл може да се приеме и за терапевтично писане и извеждане на йерархия на някакви потребности. Ето няколко подхода , които могат да са полезни :

1. Йерархия на задълженията и задачите. На първо място се слагат най-сложните задачи , но с нисък приоритет. Следват – сложни задачи с висок приоритет и лесни задачи с висок приоритет. По този начин винаги се изпълняват лесните , а след това и сложните задачи . Плюсът е в изграждането на график и ясно визуализиране на целите и задълженията. Приоритизиранетопо подобен начин се явява в ролята на „ разрешение „ да „ отложим „ нещо за сметка на друго и нетира вътрешния конфликт и тревожността.

2. Делегиране на прамощия и отговорности. Ако прокрастинирането се вява част от служебни задължения, то очевидно става въпрос за защитен процес по прегаряне и прекалена ангажираност. Най-удачният вариант е да се прехвърлят отговорностите на колеги и служители. Естествено , това би станало след къщото приоритизиране на неотложността на същите тези задачи.

3. Почивка…. В момента , в който осъзнаете, че целенасочено прокрастинирате някакви задължения – спрете. Нищо не помага така да се изяснят нещата като една почивка или с други думи – оттегляне от проблема. Седнете и разпишете задълженията си и страховете си ……или нежеланията си. Когат придобиете по-ясна представа за проблематиката, тогава направете списък от т.1 и помислете над варианти за т.2 от написанот по-горе.

Както винаги съм казвал всичко е въпрос на фокус и перспектива.

МАГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ и ИЛЮЗИЯ ЗА КОНТРОЛ

Колко често се опитваме да предугадим развитието на някакво тревожно събитие или предстоящо занимание ? На нещо , което дълбоко ни вълнува, но и тревожи ? Всъщност двете неща са дълбоко свързани. Няма как да ни тревожи нещо, което не ни вълнува, нали ?

Магическото мислене е дълбоко вкоренено в нас хората и понякога има адаптивни и полезни ефекти – в исторически план е помагало на хората да си обяснят по грешен начин необясними събития, но това ги е карало да се чувстват по-спокойни, сякаш ги разбират наистина. Също така е възможно плацебо ефектът да е свързан с него по някакъв начин.

Извеждането на тревожни варианти и развития е нормална защитна функция на ума ни. Основната функция на този наш „ мускул „ е защитната. Така е оцелял човекът – като се е адаптирал към най-негативните варианти, които е рисувал умът в  резултат на историческия ни опит.

Неконтролираният ум, обаче !

Когато Ви предстои изпълнението на някаква задача или предстои важно събитие или решение, умът ще извади десетки доводи, хипотези и фантазии / !!! / , за да Ви спре. Не му се сърдете. Това му е работата….

Запитайте се : „ Имам ли доказателство, че това може да се случи ? „ , „ Кое е най-страшното, което може да се случи ? „ , „ Толкова ли е важно, наистина за мен това ? „ .

Ще се учудите, какви отговори ще получите от ……себе си.

Извод –  отчитайте тревожността, тя е полезна. Но , не й се доверявайте. Вие контролирате нещата, а не ума ви. Той е призван да Ви помага, а не Вие на него !

Първата крачка към контрола е осъзнаването. За да контролираме дефицитите си и да ги преработваме, първо трябва да ги осъзнаем и видим. Това става чрез самоанализ, а той винаги е в резултат на негативни усещания и тревожност. Следователно – всичко, което ни пречи и привлича вниманието ни , ни учи. Не отхвърляйте негативните си емоции и не се крийте от тях, а се запитайте – ЗАЩО ГИ ИЗПИТВАМ и И НА КАКВО МЕ УЧАТ !

УСПЕХ !