Да поговорим за самосбъднатите пророчества.

Самосбъднатите пророчества – това е психологически феномен, според който нашите очаквания или предсказания могат да влияят върху реалността, така че да се превръщат в истина. С други думи, това в което вярваме или това, което очакваме може да се случи само защото го вярваме или очакваме. Самият факт на концентрация на внимание превръща абстракциите в реалност чрез нашите подсъзнателни подбуди и търсене на контекст за тяхната реализация.

Разсъждавайки върху самосбъднатите пророчества, трябва да обърнем внимание върху един психологически феномен кръстен „ Ефектът Розентал „.

Този феномен е свързан с един експеримент през 1968 г. проведен от Робърт Розентал – професор по социална психология в Харвард заедно с директорка на начално училище – Ленор Джейкъбсън.

И така, същината на експеримента :

На учителите в училището съобщили, че по време на изследване бил направен тест оценяващ интелектуалните способности на учениците. В резултата на този тест станало ясно , че някои деца в близко време ще покажат сериозни положителни промени в своята успеваемост. Децата били посочени на случаен принцип от изследователите. Хипотезата била , че съществува зависимост между очакванията на учителите и успеха на учениците.

След време хипотезата била потвърдена : децата, които били презентирани като много перспективни, осезаемо повишили успеваемостта си.

Когато учителите очаквали определени деца да демонстрират по-високи интелектуални показатели, тези деца действително го правели. Също така, децата от които се очаквал по-нисък успех – понижавали представянето си.

Розентал и Джейкъбсън констатирали, че учителите подсъзнателно са се държали по такъв начин, който способствал успеха на избраните ученици.

От резултатите на изследването авторите стигнали до извода, че очакванията на един човек към собственото поведение или това на другиго, може да влияе върху реалността и да създава самосбъдващи се пророчества, при което високите очаквания водят към подобряване на резултата, а ниските – към влошаване.

В последствие, даденото изследване било разкритикувано научно, но благодарение на Розентал , в науката, се появил терминът и хипотезата за „ самосбъдващо се пророчество „.

Как ни влияят нашите пророчества ?!?

Когато създаваме „ пророчества „ нашият мозък постепенно започва да възприема това като реалност. Помним, че умът ни работи единствено с картини и не прави разлика между подаван сигнал от анализатор / очи , уши, тактилни / или готова картина от фантазията ни.  Така, мозъкът изработва сценарии в съответствие с тази „ нова „ реалност и подсъзнателно ни готви към „ неизбежния „ резултат като търси и създава контекст за реализирането му т.е. условия за настъпване на пророчеството.

Например, ако се държим неуверено заради страх от провал, то заобикалящите ни, чувствайки нашата неувереност, също започват да се съмняват в нашите способности. И напротив – ако излъчваме увереност бихме накарали другите да повярват в нашата сила и възможности.

Как ни помага това ?!?!

На първо място, трябва да осъзнаем и да приемем, че нашите мисли директно влияят върху нашите резултати. Трябва навреме на осъзнаваме и фиксираме моментите когато мислим негативно и планираме поведението си в резултат на тези негативни убеждения или хипотези. След като веднъж сме фиксирали негативните предпоставки, то без да ги отхвърляме, трябва да ги преработим в позитивни или да ги заменим с позитивни алтернативни варианти.

Следва да се има предвид, че самосбъдващи се пророчества мажи да създава както отделния индивид сам за себе си, така и обществото или референтната група , която го заобикаля.

Така, например, разпространеният стереотип , че жените са лоши водачи може да създаде самосбъдващо се пророчество от типа „ със сигурност ще ударя колата в тоя трафик „ при жена, която се учи да кормува. Убеждението й , че уменията й са по-лоши от тези на мъжете автоматично я карат да се чувства неуверена и могат да определят реакциите и намеренията й.

Но, можем да използваме феномена и в своя полза.

Можем, отчитайки изследването на Розентал,  да се обграждаме с поддържащи и мотивиращи ни хора, които биха ни транслирали положителни и реалистични убеждения. Затова и казват „ с какъвто се събереш – такъв и ще станеш „.

Друг мощен ресурс и инструмент са афирмациите насочени към желана област или желани качества. Не става дума за автосугестия , а за само програмиране посредством създаване и имплементиране на виждане за себе си. Успеем ли в това начинание , подсъзнанието само ще създаде контекст за реализация.