Отлагането е склонност на човек да отлага въпроси от всякакво значение за неопределено време. Понятието прокрастинация идва от английското „Procrastination“, което се превежда като „задържане или отлагане“. Лице, на което е присъщо забавяне, пренебрегване решението на дела, избягване изпълнението на задължения, които преди е поел и е трябвало да изпълни в определеното време, то за същото лице е валидно понятието прокрастинация.

Ако отлагането не влияе значително на качеството на живот, тогава това се счита за нормално и е част от някакви защитни механизми от преумора или част от някакво

групиране по важност на задължения или с други думи – защитна реакция на психиката от преумора или БърнАут.

Когато клонността към отлагане не е част от планиран ритуал или част от някаква предварително приета и планирана йерархия на отговорности, то тя увеличава тревожността и безпокойството или с дуги думи – отбягващо поведение със защитна функция . Такава личност започва да повишава тревожността си според приближаването към крайни срок или т.нар. падеж на изпълнение на задължението. Според статистиката около двадесет процента от населението страдат от подобно отлагане или прокрастинация . Въпреки че, ако се замислите, почти всеки човек понякога е склонен да отлага нещата. Но само за този процент отлагането е обичайно работно състояние. Човек, вместо пряко да изпълнява задължения, се разсейва от различни дребни неща, които значително намаляват времето, предвидено за изпълнение на задълженията.

Отлагането може да причини вина, стрес, недоволство, загуба на производителност и финансови загуби поради неизпълнение. Всички тези емоции , прекаленото разходване на сили, което се изисква първо за изпълнение на второстепенни задачи и борба с възникващата, нарастваща тревожност, а след това за извършване на неща в спешен режим на дейност, довежда до по-нататъшно отлагане. С други думи – при патологичния вариант отлагането води до ново отлагане без личността да разбира, че подобно поведение се явява част от затворен кръг на страх от тревожността, но с което само повдига на нови равнища тревожността.

Прокрастинацията е емоционално състояние, защото е израз на реакция по отношение на планираните необходими неща. Прокрастинацията ще бъде разделена на два вида, в зависимост от типа емоции. Първият е „спокойно отлагане“, то се случва, когато индивидът прекарва време за различни приятни занимания или забавления. Признаци на отлагане на „спокоен тип“: висок дух, леки периодични изблици на тревожност , суетене, удовлетворение. Основният индикатор е ликата тревожност и осъзнатото решение за отлагане.

Вторият тип е „интензивно“ отлагане, свързано с претоварване със задължения, дела и задачи. Признаци за отлагане на „напрегнатия тип“: загуба на чувство за време, неразбиране на житейските цели, недоволство от постиженията, несигурност и нерешителност. Тук, вече, тревожността нараства и отлагането се осъзнава в ретроспекция т.е. не е планирано.

Психологът Н. Милграм определя следните видове прокрастинация:

– в сферата на домакинството – се състои в отлагане на домакински работи, които трябва да се извършват редовно;

– забавяне на вземането на решения във важни и незначителни случаи;

– невротичен – изразява се в нежеланието да се предприемат жизненоважни стъпки, които могат качествено да повлияят на съществуващия начин на живот;

– компулсивен – комбинация от отлагане на двата типа: вземане на решения с поведенчески характер;

– Академичен – тенденцията за отлагане на въпроси, свързани с изучаването.

Всеки човек на 100% е наблюдавал тези видове отлагания и ако не всички, то някои със сигурност. Дори е имал подобни епизади в живота си.

За да разберете по-добре какво е отлагането, си струва да разгледате неговите признаци:

– първоначално има силно желание да се направи нещо глобално;

– идва спокойствие;

– има причина този случай да бъде отложен;

– началото се отлага;

– започва самооправданието, появява се самокритиката;

– моментът е подходящ, когато делото трябва да бъде завършено или отказано;

– процесът завършва със силна самокритичност, всички усилия изчезват, отлагането завършва със състояние, когато няма значение какво се случва;

– процесът се повтаря след кратко време отново.

Отлагането не е болест, защото почти всеки понякога е предразположен към него, когато се стреми да отложи извършването на нещо неприятно. Случва се този процес да е дори ефективен, той е полезен за креативните хора. За известно време един писател, например, е в състояние да съзрее, за да подобри представянето си, ще може да изработи подробностите по-ефективно.

Причини за отлагане …….

Често прокрастинацията се среща при хора, които имат затруднения със собствената си организация във времето и пространството.

Причините за отлагането са от различно естество. Често човек отлага необходимите неща за вършене, защото се занимава с нелюбима работа, неприятно или скучно нещо. Следователно всичко е просто – не му харесва и не го прави.

Причината за отлагането е невъзможността да се даде приоритет. Когато човек не вижда ясно личните цели, не разбира към какво трябва да се стреми, това също е причина за отлагането. Това води до депресия, липса на енергия, съмнения.

Разбирайки какво е отлагането и знаейки причините за него, можете да предвидите потенциални проблеми, които очакват прокрастинатора. В началото може да изглежда, че прокрастинацията е обикновен мързел, но прокрастинацията е сериозно психологическо явление, което има свои причини за проявление.

Има хора, които не знаят как да стигнат до работа, затова го отлагат. Те могат да се съмняват в силните си страни, липсата на ресурси или умения за изпълнение на най-трудните (както им се струва) и отговорни задачи, те са завзети от страха , че няма да го преодолеят. Липсата на опит, невъзможността за вземане на решения и страхът от поемане на отговорност също забавя процеса.

Причината за отлагането може да се крие в различни страхове или фобии. Човек може да се страхува, че всичко ще се промени към по-лошо заради направеното, ще настъпят промени, за които ще трябва да се използва, страхове, че ще повлияят на връзката.

Страхът от неуспех води до отлагане, защото човек се страхува, че ще бъде победен, ограничава действията си, до бездействие. Страхът от неуспех ви пречи да започнете и завършите някакво задължение или някаква идея, особено когато се изисква резултатът да бъде значителен и престижен.

Страх от болка – човек знае, че трябва да отиде на лекар, но измисля извинения да не ходи, защото знае, че ще трябва да направи манипулация, която ще причини болка. Има много страхове, които биха могли да провокират отлагане, въпреки че много от тях са безпочвени.

Причината за отлагането може да е перфекционизмът . Перфекционистът не приема резултата от работата, която смята за несъвършен, въпреки че все пак е достигнат срокът за неговото изпълнение, но той продължава да усъвършенства и най-малките подробности.

При някои хора липсва лична мотивация . Липсват им сили да се принудят да правят това, което не ги интересува. Такъв човек има нужда от „светлина“, която да запали ентусиазма в него за нови постижения. Всеки има съответната мотивация, просто трябва да го намерите.

Причината за постоянното отлагане е самозаблудата. Човек вярва, че сега ще се захване с бизнеса, тогава ще направи нещо приятно. Но той веднага поема „приятното”, защото смята, че това няма да отнеме много време, така че се самозалъгва.

Ако човек каже, че ще изпълни задачата и след като тя възнагради себе си с любимото си дело, тогава това трябва да се направи, но не и обратното. Въпреки че някои са по-мотивирани, ако първоначално правят нещо, за да подобрят настроението си, след което не са много приятни. Всеки трябва да следва своите нужди, да определи кое е най-доброто за тях и в същото време да се стреми да инвестира своевременно.

Прокрастинацията може да бъде несъзнателен метод за бягство от важни въпроси, които преди това са завършили с неуспех, имали са нещастен резултат или са се превърнали в неприятно изживяване, което не искате да преживеете отново. Отлагането на подобни случаи изглежда съвсем логично, въпрекиче  тяхното изпълнение е задължително.

Връзката между Прокрастинацията и Перфекционизма

Прокрастинацията често се използва заедно с термина „перфекционизъм“. Перфекционистът винаги се стреми към перфектния резултат. Поради това той често дори не започва да работи по въпроса, защото е сигурен, че няма да има достатъчно време и ресурси. Ако е сигурен, че няма да постигне безупречен резултат – няма да се захване с работа или ще го отложи, докато няма шанс за перфектно изпълнение.

Перфекционистът не е в състояние да се задоволи с малкото, той трябва да повдигне летвата невероятно високо. Обаче, повдигайки летвата толкова високо, той започва да мисли, че не може да го направи. В желанието си да направи всичко перфектно, той започва да го планира, разпределя действия на стъпки, прави списъци, събира информация и изучава много. С една дума, той отлага. Когато измива известно време, той осъзнава, че е загубен и проектът не може да бъде реализиран.

Самите родители често провокират появата на перфекционизъм у детето и допринасят за генериране на стереотип на отлагане. Така родителите казват на детето си: „Опитайте“, „Бъди силен“, „Бъди по-добър“, „Бъди първи“, „Внимавай“, „Не го прави“, „ Няма смисъл да се мъчиш „. По този начин детето развива страх от самоинициатива и възможният риск.

По този начин в детето се развива вътрешен конфликт. То е решено да направи всичко по най-добрия начин и правилно, заедно с това се страхува да не направи грешка, да направи нещо нередно. Такъв конфликт изтощава и отнема сили. В последствие, бидейки вече, възрастен такъв човек се стреми към съвършенство и високи резултати , но вътрешно постоянно е тревожен и самокритичен.

Терапевтиране на Прокрастинацията

В противополбожност на общоприетото мнение , прокрастинаторите не са мързеливи хора, напротив – те са много заети хора . Това е защото винаги са заети с нещо, дори ако всичко това са дребни и несериозни неща. Те могат да почистват постоянно, да изместват нещата, да ги обмислят. Правят различни дребни и несериозни неща, за да не продължат с изпълнението на по-значими въпроси, които ги тревожат

Как да се преодолее отлагането?

Има подход за отлагането, наречен структурирана прокрастинация.

Методът на структурирана прокрастинация е техника, която се основава на изброяване на задължения и цели.

Подобен подход винаги е сварзан с писане и планиране и в този смисъл може да се приеме и за терапевтично писане и извеждане на йерархия на някакви потребности. Ето няколко подхода , които могат да са полезни :

1. Йерархия на задълженията и задачите. На първо място се слагат най-сложните задачи , но с нисък приоритет. Следват – сложни задачи с висок приоритет и лесни задачи с висок приоритет. По този начин винаги се изпълняват лесните , а след това и сложните задачи . Плюсът е в изграждането на график и ясно визуализиране на целите и задълженията. Приоритизиранетопо подобен начин се явява в ролята на „ разрешение „ да „ отложим „ нещо за сметка на друго и нетира вътрешния конфликт и тревожността.

2. Делегиране на прамощия и отговорности. Ако прокрастинирането се вява част от служебни задължения, то очевидно става въпрос за защитен процес по прегаряне и прекалена ангажираност. Най-удачният вариант е да се прехвърлят отговорностите на колеги и служители. Естествено , това би станало след къщото приоритизиране на неотложността на същите тези задачи.

3. Почивка…. В момента , в който осъзнаете, че целенасочено прокрастинирате някакви задължения – спрете. Нищо не помага така да се изяснят нещата като една почивка или с други думи – оттегляне от проблема. Седнете и разпишете задълженията си и страховете си ……или нежеланията си. Когат придобиете по-ясна представа за проблематиката, тогава направете списък от т.1 и помислете над варианти за т.2 от написанот по-горе.

Както винаги съм казвал всичко е въпрос на фокус и перспектива.

Едно е да си в гората , друго е да си над гората……..