Още в началото на XIX век хората са забелязали , че съществува зависимост от покупки, а в края на същият век това явление било квалифицирано като психическо разстройство и бил измислен и съответният термин или наименование – Ониомания.

Сам по себе си шопингът не е проблем, дори е приятно занимание. Но, както при всички приятни занимания патологията идва от нарушаването на някаква мярка или в случая с психологическата страна – открояването на патологични ефекти.

Къде е разликата между обичайното и безпроблемно пазаруване и патологията ?

В компулсията. Пазаруването не е обсесивно само по себе си , а е метод за справяне с някаква тревожност. Явява се като средство за справяне. Като отбягващо поведение.

Друга характеристика на Ониоманията е съдържателният смисъл на действието т.е. при нормалното пазаруване удовлетворяваме рационално някаква своя нужда , докато при компулсията се опитваме да заместим една емоция с друга и то често, като дори няма толкова значение какво купуваме.

Тъй като при подобен акт се отделят ендорфин и допамин / според изследвания /, то след определено време мозъкът създава стереотип при справянето с тревожност или депресия , търсейки поредната доза хормони по посоченият начин. С други думи – създава се зависимост. В случая допаминова зависимост, тушираща ситуационно някакви негативни емоции.

Друга характерна черта при патологичният вариант на пазаруването са различните емоции преди , по време и след пазаруването. Когато дадена личност си е изградила стереотип за справяне чрез шопинг / т.нар. шопинг терапия при някои / , то при някаква негативна ситуация естственото решение е да се напазарува нещо онлайн или като разходка в мола. Естесвено по време на самото пазаруване и в резултат на отделените хормони – тревожността е потушена , отделен е адреналин в резултат на предизвикателството и човекът се чувства позитивно. Но, скоро след това идва друга емоция , а именно – разочарование и самосъжаление. Когато еуфорията е отминала, то на дневен ред идва равностметката и често човекът осъзнава , че покупките са били безсмислени и са нанесли финансови вреди. Въз основа на това пада и самооценката.

Тук последствията от Ониоманията могат да се разделят на  :

• Краткосрочни  –  позитивни в резултат на извършванетона ритуала и компулсивното отработване на тревожността.
• Дългосрочни – негативни в резултата на нарушени финанси и осъзнаване на безсмислието на акта. Също така, са възможни и конфликти с обкръжението заради самото компулсивно пазаруване.

Причините за компулсивното пазаруване са, в повечето случаи, елементарни и са същите като при всички останали отбягващи поведения и ритуали – личността се опитва да се освободи от тревожността или друга негативна емоция. Да се справи с болката и неразположението по този начин. Освен от чисто ендокринологична гледна точка, зависимостта идва и от един крив опит за повишаване на самооценката си чрез материални доказателства. Но, знаем, че подобни опити са обречени на провал именно поради веществената страна на доказателствената база и елементарната сравнимост и алтернативност в очите на обкръжението.

Веднага ще възникнат въпроси как да преценим дали изпадаме в патологичният вариант на шопинга…. Моите критерии са следните и зависят от нашето самочувствие предимно :

1. Пазарувате предимно когато сте стресирани или при емоционален дискомфорт.
2. В сравнение с емоцоналното сътояние преди пазаруването, същото по време на акта е кардинално различно.
3. Имате ритуали свързани с пазаруването.
4. Харчите доста повече средства отколкото можете да си подволите.
5. След шопинга изпитвате самосъжаление и съжаление за покупките.
6. Редовно връщате напазаруваните артикули.
7. Влияете се сериозно от реклами.

Ако се асоциирате с няколко от посочените твърдения, то има риск да сте изпаднали в зависимост или с други думи – да се опитвате да туширате някаква тревожност по този начин.

Като способи , как да се избави от подобна зависимост, бих посочил :

1. Да се намери тригерът, който инициира самият акт. Какво ви тревожи ?
2. Да се намери алтернатива за справяне с тревожността. Замяната на шопинга с друг ритуал е възможно и дори по-адекватно ако този ритуал е спорт, изкуство или свързан с общуване.
3. Преди всяко пазаруване да се прави списък с необходимите неща. Това включва елемент на оценка, проверка и отнема врема т.е. решението може да бъде и преосмислено.
4. Да се забрани на себе си да се правят импулсивни и първосигнални покупки чрез правило същите да се правят на следващия ден т.е. срок за премисляне и оценка на нуждата.
5. Да се промени обкръжението. Често смяната на социалната среда влияе благотворно върху навиците.
6. Консултация с психолог. Често не осъзнаваме какво именно ни движи в решенията ни. Много е трудно сами да се самоанализираме още повече ако не разполагаме и с нужните инструменти и опит.