Човешката памет е ненадеждно нещо. И този феномен може да се използва практически и терапевтично. Едно уточнение – ако сте имали безпроблемно и безоблачно детство, абсолютно функционално семейство и очаквате перфектен е безпроблемен живот и занапред, то този текст не е за вас. Въпреки, че всяко знание не е излишно…..

Отдавна е установено, че някои базисните характерови черти и убеждения се генерират в резултат на детските преживявания , семейната среда през този период на когнитивното и физическо развитие на личността и в резултат на детската невротична стратегия отговаряща за адаптацията през същия този период.

Пример :

Иванчо чупи буркан със сладко.

Крие бързичко следите, а в последствие лъже, че била котката…. Родителите вярват. В резултат Иванчо остава с убеждението, че ако бързичко прикриеш следите и убедително излъжеш, то винаги ще ти се размине.

Втори пример в същата ситуация :

Иванчо чупи буркан със сладко.

Крие бързичко следите, а в последствие лъже, че била котката…. Родителите вярват. Но, Иванчо си мисли : „ За какво трябваше да се занимавам и да лъжа като това е само буркан със сладко ? Дори не го забелязаха веднага. Трябваше да си призная и да не се занимавам с глупости. „

Трети пример в същата ситуация :

Иванчо чупи буркан със сладко.

Прибира бъркотията и веднага си признава . Бива похвален. В резултат остава с убеждението, че ако си признаеш веднага , то всичко е позволено.

Ситуацията е една и съща, нюансите са леко различни, но изводите са кардинално различни.

Истината е , че не е възможно да се прогнозира какви изводи ще произлязат от даден казус и съответно какви убеждения ще се имплементират в съзнанието и подсъзнанието на човек. Всяка една ситуация е пределно комплексна и дори най-малкия нюанс бива осъзнаван и интерпретиран по различен начин от всеки на база индивидуалният му жизнен опит, семейно и социално програмиране.

Някои ситуации са дотолкова ярки, че оставят траен отпечатък в подсъзнанието, въпреки че в последствие човек забравя за тяхното съществуване някъде там в дълбините на опита историята си, а всъщност те определят занапред живота му.

Отново пример :

Малко момченце отива и предлага на момиче да играят с неговите колички. Момичето , разбираемо , не проявява  интерес, но грубо отговаря „ Луд ли си ? Я ме остави намира ! „. И, така, момчето развива убеждение, че по-добре да избягва компанията на момичета или най-малкото да не ги закача без нужда. Те са непредсказуеми и агресивни. Въпреки, че както момичето, така и момчето отдавна са забравили случката, но са останали следните убеждения :

• При момчето – да не закача момичетата.
• При момичето – бъди груба и момчетата веднага ще изчезнат.

Разбира се, примерите са първосигнални и служат само за целите на изложението, но механизмът на създаването на убеждението е именно този :

КОНТЕКСТ – СИЛНА ЕМОЦИЯ или ДИСОНАНС – ГЕНЕРАЛИЗИРАН ИЗВОД

Ако наблюдаваме серия от периодични негативни развития спрямо наши действия или намерения, то е удачно да повдигнем най-ранния си спомен в този контекст. Винаги спомените / като снимка , каквато се и явяват / се проявяват чрез и са свързани с даден контекст т.е. за да бъдат извикани от съзнанието от подсъзнанието е необходим контекст. Ако не можем да осъзнаем усещането в ретроспекция, то е удачно да си спомним подобна или близка ситуация. Или обратното. Винаги ще изплува нещо, а то може да повлече регресивно и други спомени.

Задачата е ясна – ако получим достъп до най-ранния спомен или най-ранното усещане, ще можем и да го преработим давайки му ново разбиране и нови асоциации, вече, чрез новото познание и новият опит.

Сега, ще въведа и едно ново предположение…..

Дали е толкова важна историческата състоятелност на спомена или същата работа би могла да свърши и една фантазия или въображаема ситуация ? Все пак, съзнанието ни работи с картини и е линейно т.е. причина – следствие , факт – извод. С други думи, ако му подадем дадена картина, то за съзнанието не би имало значение дали това е истински факт или измислен , стига да вярваме в него. От примерите по-горе видяхме, че характеровите черти и убеждения не се отнасят до историческия контекст, а към неговата интерпретация …….моментна.

Сега, относно спомените…..

Спомените – това са моментни ярки картини появяващи се в съзнанието ни. За части от секундата или ако се фокусираме – за повече. Интересното е, че ако не са търсени , то спомените не са волеви процес , а биват извиквани от подсъзнанието чрез контекст или тригер. Също така, в повечето случаи споменът не съдържа цялостната картина, а рационализация на същата т.е. по-скоро своите усещания , емоции и впечатления относно станалото.

От тази гледна точка, паметта не е надеждно явление или ресурс, а е много пластична и по-скоро е свързана с процеси по рационализация и запълване на дупки в името на удовлетворяването на запитвания от страна на съзнанието, което е винаги в миналото и бъдещето, но никога тук и сега. Съзнанието винаги търси факти отговарящи на дадена ситуация или мисъл и ни винаги повдига адекватните спомени и снимки на емоции.

И това ни е удобно, защото можем да използваме тези процеси , за да променяме убежденията си.

Как ?

Като , елементарно, си дадем сметка , че даден спомен е само запечатано наше съждение и впечатление за дадена ситуация и произлиза от нашето когнитивно, емоционално и физическо състояние м момента на генериране на спомена. С други думи – не е гаранция , че даденият спомен е факт.

Винаги трябва да подхождаме към спомените с идеята да ги позитивираме, ако това ни е полезно.

Пример :

„ Родителите ме оставиха сам за цели три часа …. „

Дали е така ? Погледнах ли часовника или бях толкова сърдит или уплашен, че ми се е торило толкова ? със сигурност, не са били три часа…. ?!?!

Друг пример :

Една жена много се страхувала да остава сама в апартамента, защото някога била ограбена в подобен апартамент. След грабежа, тогава, много ясно си представила всички възможни рискове – побой, изнасилване, убийство… Фатализирала до крайност станалото и по този начин му придала много по-страшна реалност. И от тогава изпитвала паника. Не от станалото , а от фантазиите си – приети и запечатани като възможна реалност. Те , занапред, я плашили , а контекстът винаги бил апартаментът.

Преработката била такава :

Наистина ли е била бита, изнасилена ? – Не !

Наистина ли е била убита ? – Абсурд !

Колко били грабителите ? – Май, не се знае !?!?

Как изглеждали ? На колко години били ? – Вече не помни ! Май, дори не ги е и видяла , ами заварила апартамента , вече, разбит !

Истината е, че не е важно как е било ! Важно е дали имаме твърди доказателства за истинността на даден спомен. Дали е възможно да го преработим в посока да ни е по-удобен. Това не значи да имплементираме пълни фантазии , а да видоизменим в положителна посока дадено съждение за миналото – там където има празноти или е спорна интепретацията.

С когнитивното израстване на личността се променя и интерпретацията на минали събития и изводи запечатани в подсъзнанието ни. Винаги същите биват извиквани от съзнанието ни за проверка на дадено настоящо събитие и сме в състояние да включим вътрешният си скепсис и съзнателно да подложим на дисекция нашите минали съждения и да ги видоизменим в наша полза.