ПОЗИТИВНА ПРЕРАБОТКА НА СПОМЕНИ КАТО СРЕДСТВО ЗА ПРЕРАБОТКА НА УБЕЖДЕНИЯ

ПОЗИТИВНА ПРЕРАБОТКА НА СПОМЕНИ КАТО СРЕДСТВО ЗА ПРЕРАБОТКА НА УБЕЖДЕНИЯ

ПОЗИТИВНА ПРЕРАБОТКА НА СПОМЕНИ КАТО СРЕДСТВО ЗА ПРЕРАБОТКА НА УБЕЖДЕНИЯ

Човешката памет е ненадеждно нещо. И този феномен може да се използва практически и терапевтично. Едно уточнение – ако сте имали безпроблемно и безоблачно детство, абсолютно функционално семейство и очаквате перфектен е безпроблемен живот и занапред, то този текст не е за вас. Въпреки, че всяко знание не е излишно…..

Отдавна е установено, че някои базисните характерови черти и убеждения се генерират в резултат на детските преживявания , семейната среда през този период на когнитивното и физическо развитие на личността и в резултат на детската невротична стратегия отговаряща за адаптацията през същия този период.

Пример :

Иванчо чупи буркан със сладко.

Крие бързичко следите, а в последствие лъже, че била котката…. Родителите вярват. В резултат Иванчо остава с убеждението, че ако бързичко прикриеш следите и убедително излъжеш, то винаги ще ти се размине.

Втори пример в същата ситуация :

Иванчо чупи буркан със сладко.

Крие бързичко следите, а в последствие лъже, че била котката…. Родителите вярват. Но, Иванчо си мисли : „ За какво трябваше да се занимавам и да лъжа като това е само буркан със сладко ? Дори не го забелязаха веднага. Трябваше да си призная и да не се занимавам с глупости. „

Трети пример в същата ситуация :

Иванчо чупи буркан със сладко.

Прибира бъркотията и веднага си признава . Бива похвален. В резултат остава с убеждението, че ако си признаеш веднага , то всичко е позволено.

Ситуацията е една и съща, нюансите са леко различни, но изводите са кардинално различни.

Истината е , че не е възможно да се прогнозира какви изводи ще произлязат от даден казус и съответно какви убеждения ще се имплементират в съзнанието и подсъзнанието на човек. Всяка една ситуация е пределно комплексна и дори най-малкия нюанс бива осъзнаван и интерпретиран по различен начин от всеки на база индивидуалният му жизнен опит, семейно и социално програмиране.

Някои ситуации са дотолкова ярки, че оставят траен отпечатък в подсъзнанието, въпреки че в последствие човек забравя за тяхното съществуване някъде там в дълбините на опита историята си, а всъщност те определят занапред живота му.

Отново пример :

Малко момченце отива и предлага на момиче да играят с неговите колички. Момичето , разбираемо , не проявява  интерес, но грубо отговаря „ Луд ли си ? Я ме остави намира ! „. И, така, момчето развива убеждение, че по-добре да избягва компанията на момичета или най-малкото да не ги закача без нужда. Те са непредсказуеми и агресивни. Въпреки, че както момичето, така и момчето отдавна са забравили случката, но са останали следните убеждения :

  • При момчето – да не закача момичетата.
  • При момичето – бъди груба и момчетата веднага ще изчезнат.

Разбира се, примерите са първосигнални и служат само за целите на изложението, но механизмът на създаването на убеждението е именно този :

КОНТЕКСТ – СИЛНА ЕМОЦИЯ или ДИСОНАНС – ГЕНЕРАЛИЗИРАН ИЗВОД

Ако наблюдаваме серия от периодични негативни развития спрямо наши действия или намерения, то е удачно да повдигнем най-ранния си спомен в този контекст. Винаги спомените / като снимка , каквато се и явяват / се проявяват чрез и са свързани с даден контекст т.е. за да бъдат извикани от съзнанието от подсъзнанието е необходим контекст. Ако не можем да осъзнаем усещането в ретроспекция, то е удачно да си спомним подобна или близка ситуация. Или обратното. Винаги ще изплува нещо, а то може да повлече регресивно и други спомени.

Задачата е ясна – ако получим достъп до най-ранния спомен или най-ранното усещане, ще можем и да го преработим давайки му ново разбиране и нови асоциации, вече, чрез новото познание и новият опит.

Сега, ще въведа и едно ново предположение…..

Дали е толкова важна историческата състоятелност на спомена или същата работа би могла да свърши и една фантазия или въображаема ситуация ? Все пак, съзнанието ни работи с картини и е линейно т.е. причина – следствие , факт – извод. С други думи, ако му подадем дадена картина, то за съзнанието не би имало значение дали това е истински факт или измислен , стига да вярваме в него. От примерите по-горе видяхме, че характеровите черти и убеждения не се отнасят до историческия контекст, а към неговата интерпретация …….моментна.

Сега, относно спомените…..

Спомените – това са моментни ярки картини появяващи се в съзнанието ни. За части от секундата или ако се фокусираме – за повече. Интересното е, че ако не са търсени , то спомените не са волеви процес , а биват извиквани от подсъзнанието чрез контекст или тригер. Също така, в повечето случаи споменът не съдържа цялостната картина, а рационализация на същата т.е. по-скоро своите усещания , емоции и впечатления относно станалото.

От тази гледна точка, паметта не е надеждно явление или ресурс, а е много пластична и по-скоро е свързана с процеси по рационализация и запълване на дупки в името на удовлетворяването на запитвания от страна на съзнанието, което е винаги в миналото и бъдещето, но никога тук и сега. Съзнанието винаги търси факти отговарящи на дадена ситуация или мисъл и ни винаги повдига адекватните спомени и снимки на емоции.

И това ни е удобно, защото можем да използваме тези процеси , за да променяме убежденията си.

Как ?

Като , елементарно, си дадем сметка , че даден спомен е само запечатано наше съждение и впечатление за дадена ситуация и произлиза от нашето когнитивно, емоционално и физическо състояние м момента на генериране на спомена. С други думи – не е гаранция , че даденият спомен е факт.

Винаги трябва да подхождаме към спомените с идеята да ги позитивираме, ако това ни е полезно.

Пример :

„ Родителите ме оставиха сам за цели три часа …. „

Дали е така ? Погледнах ли часовника или бях толкова сърдит или уплашен, че ми се е торило толкова ? със сигурност, не са били три часа…. ?!?!

Друг пример :

Една жена много се страхувала да остава сама в апартамента, защото някога била ограбена в подобен апартамент. След грабежа, тогава, много ясно си представила всички възможни рискове – побой, изнасилване, убийство… Фатализирала до крайност станалото и по този начин му придала много по-страшна реалност. И от тогава изпитвала паника. Не от станалото , а от фантазиите си – приети и запечатани като възможна реалност. Те , занапред, я плашили , а контекстът винаги бил апартаментът.

Преработката била такава :

Наистина ли е била бита, изнасилена ? – Не !

Наистина ли е била убита ? – Абсурд !

Колко били грабителите ? – Май, не се знае !?!?

Как изглеждали ? На колко години били ? – Вече не помни ! Май, дори не ги е и видяла , ами заварила апартамента , вече, разбит !

Истината е, че не е важно как е било ! Важно е дали имаме твърди доказателства за истинността на даден спомен. Дали е възможно да го преработим в посока да ни е по-удобен. Това не значи да имплементираме пълни фантазии , а да видоизменим в положителна посока дадено съждение за миналото – там където има празноти или е спорна интепретацията.

С когнитивното израстване на личността се променя и интерпретацията на минали събития и изводи запечатани в подсъзнанието ни. Винаги същите биват извиквани от съзнанието ни за проверка на дадено настоящо събитие и сме в състояние да включим вътрешният си скепсис и съзнателно да подложим на дисекция нашите минали съждения и да ги видоизменим в наша полза.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


bg_BGBulgarian
Количка0
Няма добавени продукти
Продължи пазаруването