С началото на пандемията се обостриха множество тревожни разстройства и състояния във връзка със социалната несигурност , а и финансова такава. Във връзка с нарастващите заявки с основни оплаквания за тревожност и паник-атаки, а също и психосоматични симптоми / замаяност, висок пулс, задух и т.н. / характерни за тревожните разстройства, взех решение центърът да се профилира в консултирането и терапевтирането на именно тези направления.
Разработих холистичен подход обединяващ основните психологически школи и психотелесни терапии въз основа на релаксации, медитативни практики, и въздействие върху вагусния нерв. Така, комплексният подход има по-свързващо и преработващо въздействие върху тревожните състояния и симптоматика.
В областта на терапевтиране са представени основните разновидности тревожни разстройства и симптоми, а от подходите използвам предимно Когнитивно-Поведенческа терапия и Позитивна терапия освен чисто холистичните такива.
Също така, част от терапиите е и мониторинг на витаминно-минералния баланс и хормоналните нива на основните стресови хормони и техните прекурсори , като предпоставка за тревожните състояния и проблемната симтоматика.
На Ваше разположение сме , независимо от темата на консултиране и проблемът , който Ви вълнува или тревожи. Доверете ни се.
Консултации на тревожни състояния във връзка с автоимунни заболявания
Конкретно, при нас, работим с тревожни състояния при Множествена склероза, но същите терапевтични методи са общоваледни и при други автоимунни заболявания. Просто, имаме повече опит с Множествена Склероза…
Конкретно, при нас, работим с тревожни състояния при Множествена склероза, но същите терапевтични методи са общоваледни и при други автоимунни заболявания. Просто, имаме повече опит с Множествена Склероза…
Тревожността може да бъде описана като чувство на нервност или притеснение във висока степен. На практика тревогата е нещо, което всички ние понякога усещаме и представлява нормална и здравословна емоция – реакция на щастие или тъга. Когато обаче, човек се чувства тревожен всеки ден, се стига до неприятни прояви като постоянна нервност, страх, притеснение и в такива случаи говорим за тревожно разстройство. Тревожното разстройство обичайно се случва в отговор на житейски обстоятелства, като финансова несигурност, притеснение за бъдещето и др., но тревожността при множествена склероза може да не е свързана с някое от тези обстоятелства. Много хора, диагностицирани с множествена склероза имат тревожност поради: страх от поява на нежелани реакции от лечението; страх от развитие на пристъп; притеснение от загуба на независимост; тревога за отношенията с близките; тревога за бъдещето и евентуалното развитие на инвалидност. Преживяването често е съпроводено от характерни физически усещания: „буца в гърлото“, „топка в стомаха“, усещане за „пеперуди в стомаха“, усещане, че сърцето ще “изскочи” от гърдите. Интензивността на симптомите и вида им зависят от това дали става въпрос за остра или хронична тревожност.
По-често тревожността се причинява от страх в резултат на болестта (т.е. косвено), а не от въздействието от лезиите в мозъка (т.е. директно). Освен това, дори когато множествената склероза причинява директно тревожност, собствената способност за справяне с тревогата също има значение, за да бъде контролиран този симптом и да не се отразява тежко върху качеството на живот.
Психологическо консултиране на деца и възрастни във връзка с развод
Един развод е тежък за всички членове на семейството. Всеки едни от тях преживява стресова ситуация свързана с нарушение на жизнената стабилност и прекратяването на емоционално значими преживявания.
И , все пак, съществуването в семейното пространство се преживява различно от възрастния и едно дете. Възрастните създават семейство базирайки се на собствения си осъзнат избор. Този избор се гради на зрели размишления и решения и на съответната възраст. При децата е различно. За едно дете съществуването на семейството се явява негова предистория , нещо предшествало неговото появяване и се приема като даденост. Семейството е нещо , което е съществувало вечно, нещо което е било още преди неговото раждане. Ако за възрастните разводът, макар и не приятно и доста драматично събитие,да е продиктуван от тяхната воля и психологически предпоставки, за едно дете това е разрушение на цялата жизнена сфера.
За целите на преодоляването на емоционалният дистрес във връзка с развод или рездяла на родителите, при нас работим с цялостен подход към всечки членове на семейството, защото семейството не е само съжителство , а сложна социална и емоционална структура в битието на децата.
Релаксации
Релаксацията означава тялото да се отпусне физически и психически, да се намалят максимално тревогите, напрежението и стресът, които се считат за едни от най-големите виновници на някои от болестите. Защо релаксацията ни е необходима и можем ли да живеем непрекъснато под напрежение, без да се отпускаме?
Всъщност, релаксацията подпомага здравия ум и тяло. Когато сме отпочинали и успокоени, мислим по-добре, фокусираме се по-бързо, но и сме по-производителни на работното място. При отпускане се увеличава притокът на кръв към мускулите. Така се осигурява много повече енергия, по-добър метаболизъм и по-добра памет. Спокойният ум е добра основа за взимането на по-добри решения. Почивката позволява и по-добър контрол над емоциите ни. Ако релаксираме редовно, шансът от депресия също намалява, а настроението се подобрява.
В контекста на тревожните разстройства, при нас прилагаме техники за релаксаци като част от основната терапия на тревожността и обвързване на ума с настоящето и дефокусиране.
Терапия на вагусния нерв във връзка с тревожни състояния
Какво представлява вагусовият нерв?
Първо, вагусовият нерв, наричан още блуждаещ нерв, е най-дългият нерв в тялото, който започва от продълговатия мозък като десети черепномозъчен нерв, спуска се надолу от двете страни на врата и след това инервира ларинкса, трахеята, храносмилателната система, черния дроб, далака, панкреаса, сърцето и белите дробове, бъбреците, щитовидната жлеза и други органи.
Този нерв е основен играч в парасимпатичната нервна система или частта от нервната система, която се занимава с функциите „почивка и храносмилане” в тялото (за разлика от симпатичната нервна система, която се занимава с реакциите „бий се или бягай”).
Вагусов тонус
Тонусът на вагусовия нерв е особено важен за активирането на парасимпатичната нервна система. Вагусовият тонус се измерва като се проследява сърдечната честота наред с честотата на дишането. Честотата на биене на сърцето се ускорява леко когато вдишате и се забавя леко когато издишате. Колкото по-голяма е разликата между сърдената честота при вдишане и при издишане, толкова по-висок е вагусовият тонус. По-високият вагусов тонус означава, че тялото ви може да се отпуска по-бързо след стрес.
С какво се свързва високият вагусов тонус?
Високият вагусов тонус подобрява функцията на много системи в тялото като води до: по-добро регулиране на кръвната захар, снижава риска от удар и сърдечно-съдови заболявания, снижава кръвното налягане, подобрява храносмилането посредством по-доброто производство на основни стомашни и храносмилателни ензими и намалява мигрените. По-високият вагусов тонус също така се свързва с по-добро настроение, снижаване на депресията, по-малко безпокойство и по-голяма издръжливост на стрес. Една от най-интересните роли на вагусовия нерв е че той в основни линии следи микробиома (стомашно-чревната микрофлора) и задейства отговор за модулиране на възпалението на база на това дали или не засича патогенни спрямо непатогенни организми. По този начин стомашният микробиом може да въздейства положително на настроението, нивата на стрес и да снижава цялостното възпаление, а оттам и болката, причинена от него.
С какво се свързва ниският вагусов тонус?
Ниският вагусов тонус се свързва със сърдечно-съдови заболявания и удари, депресия, диабет, синдром на хроничната умора, влошаване на познавателната функция, и с много по-високи проценти на въвзпалителни заболявания. Възпалителните заболявания включват всички автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, възпалително заболяване на червата, ендометриоза, автоимунни тироидни заболявания, лупус и така нататък).
При нас използване комплексен холистичен подход при терапията на вагусния нерв, независимо дали е свързано с общо психологическо състояние или при преработката на тревожни състояния. За целта сме разработили комплекс от упражнения и психологически подход.
Бахова терапия
Д-р Едуард Бах е обяснил по следния начин действието на своите есенции от цветове: „Определени диворастящи висши растения могат чрез своите по-висши трептения да повлияват човешките трептения и да откриват достъпа до нашата духовна същност. Те отмиват недостатъците на характера, които причиняват нашите страдания. Като хубавата музика или другите възвисяващи неща, те са в състояние да ни дарят мир и да ни освободят от нашите страдания.
Те не лекуват пряко болестта, а чрез висшите трептения проникват в нашето Висше Аз, в което болестта се стапя като сняг на слънце. Няма истинско излекуване без нагласа към душевен мир и вътрешно чувство на щастие.“
Цветотерапията е разработена през 30-те години на двадесети век като уникален метод, който в никакъв случай не трябва да се бърка с класическата фитотерапия, при която целебният ефект се дължи на съдържащите се в билките химически субстанции или с хомеопатията, където лекарствата се приготвят по друг начин. В терапевтичната система на д-р Бах след прецизен подбор са включени 38 цветя, от които се извличат фини вибрационни енергии, които имат способността да възстановяват хармонията и баланса на собственото ни енергийно поле.
С развитието на квантовата физика много от неизвестните и странни за момента факти започнаха да намират своето обяснение. Вече се говори за квантова медицина, за вибрационна медицина. Цветотерапията на д-р Бах е вид вибрационна медицина, която действа на финните нива и по-този начин ефекта се проявява и на физическо ниво.
Социално тревожно разстройство
Този тип разстройство, често наричано социална фобия, е вид тревожно разстройство, което причинява изключителен страх в социалните среди. Хората с това разстройство имат проблеми да говорят с хора, да се срещат с нови хора и да посещават социални събития.
Страхуват се да бъдат съдени и обсъждани от другите. Те може да разберат, че страховете им са неразумни, но се чувстват безсилни да ги преодолеят. Социалната тревожност е различна от срамежливостта. Срамежливостта обикновено е краткосрочна и не нарушава живота на човек. Социалната тревожност е постоянна и често изтощаваща. Физическите симптоми се изразяват в : изчервяване, гадене, треперене, затруднено говорене, ускорен сърдечен ритъм и т.н. н На психическо ниво човек, страдащ от това разстройство се притеснява интензивно в социални ситуации; няколко дни или седмици преди събитие е напрегнат; избягва социалните контакти и се опитва да се слее с фона; безпокои се, че останалите ще го забележат, когато е напрегнат и дори изпитва нужда от алкохол за да се изправи пред аудиторията. Причините за социалното разстройство не са известни, но настоящи изследвания смятат, че са комбинация от фактори на околната среда и генетиката. Отрицателните преживявания като тормоз, сексуално насилие и семеен конфликт също могат да допринесат за това разстройство.
Болестно тревожно разстройство
Това представлява безпокойство за вашето здраве (наричано хипохондрия).
Безпокойството за здравето е натрапчиво притеснение за това, че страдате от сериозно медицинско заболяване, или по известно като хипохондрия. Това състояние е белязано от въображението на човек за физически симптоми на заболяване. Или в други случаи, това е неправилно тълкуване от човек на незначителни или нормални телесни усещания като сериозни симптоми на заболяването, въпреки уверението на медицинските специалисти, че те нямат заболяване. Експертите не са сигурни за точните причини за безпокойството за здравето, но смятат, че може да са включени следните фактори:
Паник атаки
Паник атаките (наричани още „тревожни атаки“ или „панически пристъпи“) представляват кратки, но изключително интензивни пристъпи на тревожност, които са съпроводени от физическите симптоми на страха: ускорено сърцебиене, задух, замаяност, треперене и мускулно напрежение.
Тези епизоди могат да бъдат изключително редовни и неочаквани, като често не са свързани с очевидна причина или истинска заплаха за живота и здравето. Една паник атака може да продължи от броени минути до половин час, но физическите и емоционалните последици от нея траят до няколко часа.
Паническите пристъпи стават все по-разпространени, като по последни оценки около 35% от населението ще изпитат подобен епизод в даден момент от живота си. За повечето хора това може да са един или два пристъпа, които ще бъдат забравени скоро след отминаването на стресовата ситуация, която ги е причинила.
Но има и пациенти с повторяеми и неочаквани панически атаки, които прекарват продължително време в страх от следващ пристъп често започват да избягват редица поведения и ситуации като излизане от вкъщи и оставане насаме. Те могат да бъдат диагностицирани с паническо разстройство, което има сериозно отражение върху качеството на живот и следва да бъде лекувано с психотерапия и/или лекарства.
Психосоматични състояния
Психосоматиката е посока в медицинската и психологическата наука, която изучава влиянието на психологическите процеси върху физическите заболявания. С други думи, психосоматиката се разбира като емоционален стрес и психологическа травма, които не намират изход на емоционалната равнина и се превръщат в физическо заболяване или болест.
Терминът „психосоматично разстройство“ се използва главно за означаване на „физическо заболяване, за което се смята, че е причинено или се влошава от ментални, психични фактори“. Терминът се използва и когато умствените фактори причиняват физически симптоми, но където няма физическо заболяване. Например, болка в гърдите може да бъде причинена от стрес и физическо заболяване не може да бъде намерено.
Психосоматиката е посока в медицинската и психологическата наука, която изучава влиянието на психологическите процеси върху физическите заболявания. С други думи, психосоматиката се разбира като емоционален стрес и психологическа травма, които не намират изход на емоционалната равнина и се превръщат в физическо заболяване или болест.
Терминът „психосоматично разстройство“ се използва главно за означаване на „физическо заболяване, за което се смята, че е причинено или се влошава от ментални, психични фактори“. Терминът се използва и когато умствените фактори причиняват физически симптоми, но където няма физическо заболяване. Например, болка в гърдите може да бъде причинена от стрес и физическо заболяване не може да бъде намерено.
Мотивационни тренинги
Мотивацията е процесът, който инициира, насочва и поддържа целенасочено поведение. Това е, което ви кара да действате, независимо дали получавате чаша вода, за да намалите жаждата си или четете книга за придобиване на знания.
Мотивацията включва биологични, емоционални, социални и когнитивни сили, които активират поведението. Във всекидневната употреба терминът „мотивация“ често се използва, за да опише защо човек прави нещо. Той е движещата сила на човешките действия.
Мотивацията не се отнася само до факторите, които активират поведението; тя включва и факторите, които ръководят и поддържат тези целенасочени действия (макар че такива мотиви рядко се наблюдават пряко). В резултат на това често се налага да правим изводи за причините, поради които хората правят нещата, които правят, въз основа на наблюдаемо поведение.
Какво точно се крие зад мотивацията и защо ни кара да действаме?
Има много различни приложения за мотивация. Тя служи като водеща сила за цялото човешко поведение, но разбирането на това как работи и факторите, които могат да окажат въздействие върху мотивацията, имат огромна важност.
Например, ако разбираме как работи мотивацията, тогава можем да:
- Помогнем за подобряване на ефективността
- Помогнем за предприемане на действия;
- Насърчаваме хората да се занимават със здравословно поведение;
- Помогнем на хората да избягват нездравословно или дезадаптивно поведение като поемане на риск и пристрастяване;
- Помогнем на хората да чувстват живота си под контрол:
- Подобрим общото благосъстояние и щастие;
Медитации
За медитацията са изписани и могат да се изпишат хиляди страници – тя е нещо, което не може да бъде обхванато от няколко страници.
По време на медитация се опитваме да отидем отвъд обусловения (кондиционирания) ум и да се свържем с нещо в нас, което е по-дълбоко от мислите, емоциите, възприятията, вярванията, желанията, надеждите и прочие продукти на мозъка ни. Това нещо се нарича с различни имена (дух, душа, Бог, есенция, същност, вътрешно същество и т.н.), но може да бъде описано и като вътрешен наблюдател или свидетел – това, което наблюдава случващото се в нас и тялото ни (мисли, емоции, телесни усещания и т.н.), но важното е, че не е нашите преживявания, а отвъд тях, което ни дава усещане за центрираност, стабилност, здрав център/ядро.
Предвид впечатляващият списък е абсолютно обосновано да се каже, че може да се прилага за подобряване на усещането за благополучие и преживяването на човек в живота от всеки.
Но освен това има страхотно приложение в психотерапията:
– за осъзнаване на базовите модели на поведение/мислене/преживяване – базисните вярвания и вътрешния ни диалог. Помага да разбереш механиката на собственото си ментално страдание и да прекратиш излишното такова – за излизане от илюзиите и мисловните сценарии и филми;
– помага за дезавтоматизацията на навици (включително мисловни, емоционални и поведенчески модели), така че да не бъдеш заложник на императивите на мислите си и желанията си;
– за намаляване на стреса и тревожността – особено при тревожните разстройства и най-вече при генерализираната тревожност.
Хипнотерапия
Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat. Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cillum dolore eu fugiat nulla pariatur. Excepteur sint occaecat cupidatat non proident, sunt in culpa qui officia deserunt mollit anim id est laborum.
Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat. Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cillum dolore eu fugiat nulla pariatur. Excepteur sint occaecat cupidatat non proident, sunt in culpa qui officia deserunt mollit anim id est laborum.
Паническо разстройство или така познатите ни „паник атаки“
При него може да изпитате повтарящи се пристъпи на паника в неочаквани моменти.
Човек с паническо разстройство може да живее в страх от следващата паническа атака. Може да имате паническа атака, когато почувствате внезапен ужас, за който няма очевидна причина. Самата паника представлява рязък прилив на силен страх или силен дискомфорт, който достига връх в рамките на минути. Усещането за паник атака се проявява между 5-20 мин. И може да е придружено с много симптоми, измежду които: ускоряващ се сърдечен ритъм, недостиг на въздух, световъртеж и замаяност, треперене, изпотяване, втрисане и т.н
Фобия
Фобията е прекомерна и ирационална реакция на страх. Ако имате фобия, може да изпитате дълбоко чувство на страх или паника, когато срещнете източника на страха си. Страхът може да бъде от определено място, ситуация или обект. За разлика от общите тревожни разстройства, фобията обикновено е свързана с нещо конкретно.
Хората с фобии често осъзнават, че страхът им е ирационален, но не могат да направят нищо по въпроса. Такива страхове могат да създадат пречки в работата, училището и личните взаимоотношения. Генетичните и екологичните фактори могат да причинят фобии. Децата, които имат близък роднина с тревожно разстройство, са изложени на риск от развитие на фобия. Конкретни събития, които са застрашили живота ви по някакъв начин, могат да доведат до фобия. Например стоенето в затворени пространства, екстремни височини и ухапвания от животни или насекоми – могат да бъдат източници на фобии. Често хората развиват фобии след черепно-мозъчни травми или пък след злоупотреба с вещества и изпадане в депресия.
Обсесивно-компулсивно разстройство
Обсесивно-компулсивно разстройство е хронично психично състояние, характеризиращо се с обсесии, които водят до натрапчиво поведение.
Хората често проверяват по няколко пъти, за да се уверят, че са заключили входната врата или винаги носят аксесоари за късмет, практикуват прости ритуали или навици, които ги карат да се чувстват по-сигурни. Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с повтарящи се, нежелани мисли (обсесии) и нерационални, прекомерни пориви за извършване на определени действия (компулсии). Тези мисли се появяват по няколко пъти в деня и могат да съсипят ежедневието.
Посттравматично стресово разстройство
Това е разстройство на психичното здраве, което започва след травматично събитие.
Това събитие може да включва реална или предполагаема заплаха от нараняване или смърт (природно бедствие, физическо или сексуално насилие, злополука). Хората страдащи от ПТСР изпитват повишено чувство за опасност. Естествената им реакция за борба или бягство се променя, което ги кара да се чувстват стресирани или уплашени, дори когато са в безопасност. Може да наруши нормалните им дейности. Думи, звуци или ситуации, които ви напомнят за травма, могат да предизвикат симптомите. Симптомите разбира се са индивидуални, като открояващи са: ретроспекции, в които се чувствате сякаш преживявате отново събитието; кошмари; психически стрес, когато се сетите за него; избягване на местата, предизвикали тази емоция; раздразнителност и проблем с концентрацията; негативни мисли за себе си; чувство за вина и намален интерес към дейности, които сте обичали преди.
Разстройствата, свързани с тревожности могат да бъдат лекувани с лекарства, психотерапия или комбинация от двете. Някои хора, които имат лека форма или страх от нещо, което могат лесно да избегнат, решават да живеят с това състояние и да не търсят лечение.