Един ден, равин Хаим от Занс стоял на прозореца и гледал към улицата. Виждайки случаен минувач, той почукал на прозореца и му махнал да влезе в къщата. Когато влязъл в стаята, равин Хаим попитал :

– Кажи ми, ако намериш портфейл със злато, ще го върнеш ли на собственика му?

– Раби – отговорил той – ако знаех кой е собственикът, бих върнал портфейла, без да се поколебая нито минута.

– Ти си глупак – казал равинът от Занс.

След това се върнал до прозореца, повикал друг минувач и му задал същия въпрос.

– Не съм такъв глупак, че да дам портфейла с пари, който съм намерил – отговорил минувачът.

– Не си добър човек – казал равинът от Занс и повикал трети.

Той отговорил на въпроса така :

– Раби, откъде да знам какъв ще бъда, когато намеря портфейла и дали ще мога да се предпазя от злата воля ? Може би тя ще надделее над мен и аз ще присвоя за себе си това, което принадлежи на друг. Но може би Бог, благословен да е, ще ми помогне да се справя и ще върна намереното на законния му собственик ! Но, това ще мога да разбера единствено в момента на изпитанието и нито минута по-рано.

– Това са добри думи! – възкликнал равинът – ти си истински мъдрец.