Според стара индианска легенда, един ден в гората избухнал голям пожар. Животните изплашени бягали в ужас във всички посоки, защото пожарът бил много жесток. Опитвайки се да се спаси, един ягуар видял колибри да минава над главата му, но в обратна посока. Колибрито полетяло към огъня.

Каквото и да се случвало, малката птица не би се спряла, толкова устремена била към пламъците. Моменти по-късно ягуарът видял колибрито да минава отново, този път в същата посока, в която ягуарът се движил. Той наблюдавал как пернатия обитател лети бясно ту в едната, ту в другата посока и се решил да попита птицата за това, защото изглеждало много странно това ѝ поведение.

– Какво правиш, колибри ? – попитал той.

– Отивам на езерото – загребвам вода с клюна си и я хвърлям върху огъня, за да го потуша.

Ягуарът отворил широко очи от почуда.

– Ти луд ли си? Наистина ли си мислиш, че ще можеш да загасиш този голям пожар сам и то с малкия си клюн?

– Не – отвърнало колибрито – знам, че не мога, но гората е моят дом. Храни ме, пази ме, подслонява мен и семейството ми. Много съм ѝ благодарен за това. Аз помагам на гората да расте, като опрашвам цветята ѝ. Аз съм част от нея и гората е част от мен. Знам, че не мога да изгася огъня, но аз трябва да изпълня моята част.

В този момент горските духове, които слушали разговорът, били трогнати от отдадеността на птицата към гората, и като по чудо изпратили пороен дъжд, който сложил край на големият огън.

Индианските баби от време на време разказвали тази история на внуците си, след което завършвали с думите:

– Искаш ли да привлечеш чудеса в живота си – изпълни своята част.

Нямаме отговорност да спасяваме света или да намерим решения на всички проблеми, а да се погрижим за конкретното си лично кътче във Вселената. Когато всеки човек прави това, светът се спасява сам.