Трима мъдреци спорели кое е по-важно за един човек – неговото минало, настояще или бъдеще. Един от тях казал :

– Моето минало ме прави това, което съм. Мога да правя това, което съм научил в миналото. Вярвам в себе си, защото бях добър в нещата, които правех преди. Харесвам хора, с които съм си прекарвал добре преди или които приличат на тях. Гледам ви сега, виждам усмивките ви и чакам възраженията ви, защото сме спорили неведнъж и вече знам, че не сте свикнали да се съгласявате с нищо без възражения.

– И е невъзможно да се съгласим с това – казал друг – ако беше прав, човек би бил обречен, като паяк, да седи ден след ден в мрежата на своите навици. Човек е създаден от бъдещето си. Няма значение какво знам и мога сега, ще науча каквото ми трябва в бъдеще. Представата ми за това какъв искам да бъда след две години е много по-реална от спомените ми за това, което бях преди две години, защото действията ми сега зависят не от това какъв съм бил, а от това какъв ще стана. Харесвам хора, които са различни от онези, които познавах преди. А разговорът с теб е интересен, защото тук очаквам вълнуваща борба и неочаквани обрати на мисли.

– Ти напълно изгуби представа – намесил се трети, – че миналото и бъдещето съществуват само в нашите мисли. Миналото вече го няма. Все още няма и бъдеще. И независимо дали си спомняте миналото или мечтаете за бъдещето, вие действате само в настоящето. Само в настоящето можете да промените нещо в живота си – нито миналото, нито бъдещето са под наш контрол. Само в настоящето можете да бъдете щастливи : спомените за минало щастие са тъжни, очакването за бъдещо щастие е тревожно. Точно сегашния момент става наше минало, но и определя нашето бъдеще ! Нищо друго не съществува освен сегашния момент и никъде другаде не сме освен тук !