Когато Монти бил на 16 години, той бил помолен да напише есе за това какво иска, когато порасне. Монти страдал дълго време и прекарал много часове, описвайки мечтата си. Искал някой ден да стане фермер. Той написал седем страници, описвайки ранчо от 200 акра с големи подробности, и начертал план на всички сгради, конюшни и пътища. Той, дори, начертал много подробен план на къщата от 4000 квадратни фута, която щял да построи.

На следващия ден Монти дал есето си на учителя. Два дни по-късно неговият учител върнал есето с удебелена червена Двойка и бележка: „Остани след часа“. След урока момчето с мечтата се приближило до учителя и попитало защо е получило лоша оценка за есето си. На което учителят отговорил: „Защото такава мечта е невъзможна за момче като теб. Имаш нужда от много, много пари, за да си купиш ранчо като това. Какви пари имаш ти ? Нямаш. Вие идвате от много бедно семейство. Няма начин да постигнеш мечтата си. Не е осъществимо. Ще ти кажа какво….. Върни се вкъщи и напиши още едно есе, в което описваш различена, по-реалистична мечта, и аз ще ти дам поставя оценка.“

Момчето се върнало у дома и поискало съвет от баща си. И ето какво чуло :

– Сине, страхувам се, че не съм от помощ тук. Мисля, че това трябва да бъде само твое решение и имам чувството, че ще бъде наистина важно решение за теб.

Момчето размишлявало върху думите на баща си цяла седмица. Накрая то върнало същото есе на учителя и казало :

– Можете да запазите лоша оценка, аз ще запазя мечтата си.

Минало време…….

Момчето отдавна завършило училище и станало възрастен. То разказало историята и се обърнало към групата хора, които слушали, и казало :

– Разказах ви тази история, защото всички седите в моя дом от 4000 квадратни фута в средата на ранчото ми от 200 акра. И това есе виси в рамка над камината. Най-удивителната част от тази история е, че преди две години, през лятото, същият учител доведе тук 30 ученици и те лагеруваха в ранчото ми за една седмица. Преди да си тръгне, учителят ми каза: „Слушай, Монти, сега мога да ти разкажа за това. Когато бях ваш учител, бях нещо като крадец на мечти. Сега много съжалявам, че откраднах много детски мечти тогава. Но много се радвам, че намери смелостта да защитиш мечтата си.

Не позволявайте на никого да открадне мечтата ви. Каквото и да ви казват, следвайте сърцето си!