Един мъж, минавайки покрай една къща, видял възрастна жена в люлеещ се стол, до нея старец, който също се люлее на такъв стол и чете вестник, а между тях куче лежи на верандата и скимти, сякаш от болка. Естествено, инавайки оттам, този човек се зачудил защо кучето скимти.

На следващия ден той отново минавал покрай тази къща. Той видял възрастната двойка, отново,  в люлеещите се столове и кучето, което лежало между тях и издавало същия тъжен звук. Озадаченият мъж си обещал, че ако утре кучето заскимти, ще попита възрастната двойка за това.

На третия ден, за негово нещастие, видял същата картина : старицата се люлеела на стола, старецът четял вестник, а кучето жално скимтяло на неговото си място.

Не издържал повече и попитал :

– Извинете, госпожо — обърнал се той към възрастната жена – какво става с вашето куче? –

– С нея? – уточнила жената – Сигурно лежи върху камък или треска от верандата.

Объркан от отговора й, мъжът попитал:

– Ако тя лежи така и я боли, защо просто не стане?

 Старата дама се усмихнала и казала с приятелски и нежен глас:

– Значи, скъпи мой, тя изпитва единствено болка, за да хленчи, но не достатъчно, за да помръдне.

––––-

Винаги, за да настъпи качествено развитие в ситуацията / отнася се особено силно и за емоциите /, е необходимо да има количествени натрупвания. Когато личността е неосъзната за нуждите си, то негативните натрупвания е необходимо да се акумулират , за да накарат тази личност да предприеме някакви действия по промяна. Затова и не трябва да се самобичуваме с мисли от типа „ дълго търпях „ и „ ако знаех…. „ , а да го приемем като необходим опит довел до качествени изменения за по-добро.