Когато Микеланджело изваял известната статуя на Давид от мраморен блок, всички благородници и жители на града дошли да видят това чудо. Със свитата си се появил и кардиналът. Статуята била прекрасна ! И всички се възхищавали на нейното съвършенство. Но кардиналът трябвало , естествено, да каже нещо, защото бил свикнал да командва и обръщайки се към Микеланджело, той казал :

– Харесва ми работата ви. Само, че… знаете ли ….. Това място там, рамото… Струва ми се, че трябва малко да се коригира !

Какво да прави ? Да спори с кардинала, с този арогантен, самоуверен човек ? Не, не можете да направи това ! В крайна сметка всичко в държавата зависи от неговото благоволение.

Но художникът също не можел да съгреши срещу хармонията и красотата. И тогава Микеланджело взема чук в дясната си ръка, длето в лявата си ръка и неусетно няколко мраморни парченца. След като се изкачил по стълбите, той започнал да чука, преструвайки се, че удря скулптурата, постепенно изсипвайки мраморните парченца от ръката си. След това слязъл , разгледал скулптурата и попитал кардинала :

– Сега по-добре ли е?

Кардиналът присвил очи, погледал внимателно и казал :

– Да!“ Сега това е страхотно!

–-

Има определен тип личности, с които споренето е безсмислено и безперспективно. Такива личности се нуждаят от конфликт , за да се валидират. По-рационално е да отговорим привидно на очакванията им като проявим и малко фантазия…..