В древни времена една възрастна жена медитирала на брега на Ганг…

Една сутрин, след като приключила с медитациите си, видяла скорпион, който безпомощно се мята л в бързия поток… В един момент течението отнесло скорпиона по-близо до брега , и той се оплел във висящите във водата корени… Нещастното създание отчаяно се опитвало да се освободи, но само се оплитало още повече… Възрастната жена веднага протегнала ръка към давещия се скорпион, но щом го докоснала, той ужилил ръката й… Тогава жената дръпнала ръката си назад, възвърнала баланса си и отново се опитала да спаси скорпиона… Но при всеки опит опашката на скорпиона я жилила с такава сила, че ръцете й започнали да кървят, а лицето й се изкривило от болка…

Минавал минувач… като видял как възрастната жена се опитва да извади скорпиона, извикал :

– Какво правиш, луда жено ? Наистина ли искаш да се самоубиеш, за да спасиш това грозно нещо?

Тя го погледнала в очите и отговорила :

– На скорпиона в природата е да жили, а в моята е да спасявам… Защо да отхвърля моята заради неговата природа ?