
Американски индианец и негов приятел били в центъра на Ню Йорк, разхождайки се близо до Таймс Скуеър в Манхатън. Наближавало обяд и улиците били пълни с хора. Колите свирели, такситата скърцали по кръстовищата, сирените виели, а звуците на града били почти оглушителни. Изведнъж индианецът казал :
– Чувам щурец.
Приятелят му отговорил :
– Какво ? Сигурно си луд. Не можеш да чуеш щурец в целия този шум !
– Не, сигурен съм – казал индианецът. – Чух щурец.
Индианецът се ослушал за момент, а след това прекосил улицата до голяма циментова саксия, в която растели няколко храста. Той погледнал в храстите под клоните и наистина намерил малък щурец. Приятелят му бил изключително изненадан.
– Това е невероятно – казал той – Трябва да имаш свръхчовешки уши!
– Не – отговорил индианецът. – Моите уши не се различават от твоите. Всичко зависи от това какво слушаш.
– Но това не може да бъде! – казал приятелят. – Никога не бих чул щурец в този шум.
– Да, вярно е. – дошъл отговорът. – Ето, нека ти покажа.
Бръкнал в джоба си, извадил няколко монети и ги хвърлил на тротоара. И тогава, въпреки, че шумът от претъпканата улица все още бучал в ушите им, те забелязали как всеки човек в рамките на двайсет фута от тях се обърнал, за да види дали парите му дрънкат на тротоара.
– Виждаш ли какво имам предвид ? – попитал индианецът. – Всичко зависи от това какво е важно за теб. Каквото смяташ за важно, там е и фокусът ти.