Американски индианец и негов приятел били в центъра на Ню Йорк, разхождайки се близо до Таймс Скуеър в Манхатън. Наближавало обяд и улиците били пълни с хора. Колите свирели, такситата скърцали по кръстовищата, сирените виели, а звуците на града били почти оглушителни. Изведнъж индианецът казал :

– Чувам щурец.

Приятелят му отговорил :

– Какво ? Сигурно си луд. Не можеш да чуеш щурец в целия този шум !

– Не, сигурен съм – казал индианецът. – Чух щурец.

Индианецът се ослушал за момент, а след това прекосил улицата до голяма циментова саксия, в която растели няколко храста. Той погледнал в храстите под клоните и наистина намерил малък щурец. Приятелят му бил изключително изненадан.

– Това е невероятно – казал той – Трябва да имаш свръхчовешки уши!

– Не – отговорил индианецът. – Моите уши не се различават от твоите. Всичко зависи от това какво слушаш.

– Но това не може да бъде! – казал приятелят. – Никога не бих чул щурец в този шум.

– Да, вярно е. –  дошъл отговорът. – Ето, нека ти покажа.

Бръкнал в джоба си, извадил няколко монети и ги хвърлил на тротоара. И тогава, въпреки, че шумът от претъпканата улица все още бучал в ушите им, те забелязали как всеки човек в рамките на двайсет фута от тях се обърнал, за да види дали парите му дрънкат на тротоара.

– Виждаш ли какво имам предвид ? – попитал индианецът. – Всичко зависи от това какво е важно за теб. Каквото смяташ за важно, там е и фокусът ти.