Един учител имал много труден характер. И децата от класа измислили как да се отърват от него. На следващия ден, влизайки в класната стая, всеки от тях съчувствено казвал на учителя, че изглежда много болен. Учителят бил напълно здрав, но в сърцето му се прокраднало съмнение. Събрал книгите си и се прибрал вкъщи. Когато жена му отворила вратата, той вече изглеждал блед и болен. Така, учителят се разболял и спрял да ходи в училището.

Минали няколко дни.

Учителят ставал все по-зле. Той напълно спрял да става от леглото, очите му били хлътнали, всичко го боляло. Тогава децата се смилили над него и решили да го излекуват. Те започнали да го посещават един по един и всеки казвал, че сега учителят изглежда много по-добре. След всички дошъл най-големият от учениците и поканил учителя да се разходят заедно по улицата, за да се съвземе най-накрая. На улицата всички, които срещнали учителя, го поздравявали за оздравяването.

Учителят бил щастлив от това внимание и повярвал на думите / както първият път … / и се излекувал…….

––––

Това е типичен пример, както за ноцебо ефект, така и плацебо. С други думи – психосоматика ! А, колко ли от болежките си ги причиняваме сами чрез негативни мисли ?