Повече от тридесет години един просяк седял отстрани на един път. Един ден минал някакъв пътешественик.

– Дай ми няколко жълтици – измърморил просякът с беззъба уста, подавайки машинално стара шапка.

– Нямам какво да ти дам – отговорил минувачът. И тогава той попитал – На какво седиш ?

– Нямам си и на идея… –  отговорил просякът. – Това е просто стара кутия. Едно време си лежеше тук и седя на нея откакто се помня.

– Някога поглеждал ли си вътре? – попитал минувачът.

– Не –  казал просякът. – Какъв е смисълът? Там няма нищо.

– Погледни – настоял пътешественика.

Просякът започнал , с пуфтене, да повдига капака. С голяма изненада и наслада, не вярвайки на очите си, той видял, че кутията е пълна със злато.