В една болница……. в една двойна стая…… имало двама безнадеждно болни пациенти. Имали абсолютно еднакви легла, абсолютно равностойни условия… Единствената разлика била, че единият виждал през единствения прозорец в стаята, а другият не……

Времето минавало, сезоните се сменяли… Този, който лежал до прозореца, разказвал на съседа си за всичко, което виждал там : че навън вали, сняг се сипе или грее слънце, че дърветата или са покрити с лека искряща дантела , или обвити в лека пролетна мараня, или украсени със зеленина, или прощален жълто-ален тоалет… Че хора вървят по улицата, коли се движат… Че там е светът !

 И тогава един ден се случило така, че първият, този, който лежал до прозореца, се споминал през нощта.

На следващия ден в стаята бил доведен друг пациент и първият помолил, да го поставят до прозореца.

Молбата му била изпълнена – и най-накрая той видял сетът през прозореца……..

Прозорецът гледал към празна сива стена и освен нея нищо не се виждало отвън.

––– Това какво виждаме е в умовете ни ! Не само какво , но и как ! Имаме божествената способност да генерираме реалност в умовете си !