Психотерапия на деца в ситуация на развод при родителите

Разводът е осъзнато действие по разторгване на брака, но това не означава ликвидиране на семейството и прекратяване на неговото функциониране. Прекратява се един гражданско-правен институт, но не се ликвидира философският и емоционален такъв. Семейството трябва да съхрани , поне една, от своите главни функции – възпитанието на децата.

Един развод е тежък за всички членове на семейството. Всеки едни от тях преживява стресова ситуация свързана с нарушение на жизнената стабилност и прекратяването на емоционално значими  преживявания.

И , все пак, съществуването  в семейното пространство се преживява различно от възрастния и едно дете. Възрастните създават семейство базирайки се на собствения си осъзнат избор. Този избор се гради на зрели размишления и решения и на съответната възраст. При децата е различно. За едно дете съществуването на семейството се явява негова предистория , нещо предшествало неговото появяване и се приема като даденост. Семейството е нещо , което е съществувало вечно, нещо което е било още преди неговото раждане. Ако за възрастните разводът, макар и не приятно и доста драматично събитие,да е продиктуван от тяхната воля и психологически предпоставки, за едно дете това е разрушение на цялата жизнена сфера.

Множество деца дълго време живеят с надеждата , че родителите ще се съберат отново, но с времето тези надежди се минимизират. В този контекст времето лекува.

Разводът нарушава детското емоционално равновесие. Родителите в тази ситуация, често, са оказват фокусирани върху собствените преживявания . За съжаление, в тази ситуация, до детето не остава никой , който би го разбрал и разяснил в достъпна форма случващото се и би му помогнал да се справи с негативните емоции. Поради тази причина, родителите преди вземат окончателно решение за раздяла и същата фактически да настъпи, би следвало да се консултират с психолог, а децата да преминат последваща психотерапия , макар и краткосрочна.

Следна да се посочи, че емоционалното натоварване на детето е в пряка зависимост от неговата възраст и когнитивно развитие.

Децата в кърмаческа възраст понасят най-безпроблемно раздялата на родителите, но само при условие че майката е емоционално стабилна. Те не разбират случващото се, но на енергетическо ниво долавят поведението на родителите. Не следва да се омаловажава и факта на хормоналните дисбаланси при майката в момента на кърмене и негативните последствия за детето.

Детето не може да изрази своите емоции и единственият начин това да стане е чрез соматични нарушения – проблеми със съня, капризност, нарушения в апетита, стомашни разстройства и т.н.

Децата през ранното детство по-тежко приемат факта на раздялата на родителите поради невъзможността от осъзнаване на причините. Много често децата през тази възраст се самообвиняват за нарушенията в семейната среда. Много чести психо-соматични реакции могат да бъдат – нарушения в циркадния ритъм, внезапни викове, гняв, регресия , проява на агресивност. Появата на страх да остават сами без родителя.

Децата от възрастова група 3 – 6 години често изпитват силно чувство на вина и самоунищожителни чувства. Освен посоченото са характерни – неувереност в бъдещето,  приятни или неприятни фантазии, повишена емоционална травматичност, агресивност по посока на родителя с който живеят, кошмари.

В много източници се посочва, че най-голяма травматичност се наблюдава пред първите две години от развода, като през следващите  4- 5 месеца настъпва оптимизация. След 3 – 4 години не се наблюдават никакви признаци на психологически травми, но при оптимално развитие на  ситуацията. Според други изследвания децата от посочената възрастова група са изпитвали емоционални трудности само през първата година след развода, като през втората емоционалният им статус и развитие са показвали по-високо развитие сравнено с деца от семейства с повишена семейна тревожност. И липса на хармоничност.

Основни фактори влияещи върху успешната адаптация се явяват – типът семейно възпитания, характерът на отношенията с бащата, особеностите на отношенията между разделените родители и информираността на детето относно развода.

През ранното юношество / първите училищни години / децата разбират , че родителите няма да живеят вече заедно, понеже не се обичат един друг. Тук страховете са породени от съмнението , че детето ще остане само. Могат да изпитват страх, че повече няма да видят единия от родителите. Могат да вярват, че са способни да възстановят отношенията между майката и бащата при определен тип поведение. Възможна е и появата на агресия към единият от родителите, който смятат че е виновен за развода / обикновено този който се отделя / .

Могат да се посочат и следните реакции при деца в училищна възраст:

1. Агресивно поведение
2. Игнориране на училищния процес
3. Бунтарство
4. Негативизъм
5. Отстраненост от външната среда
6. Стомашно неразположение
7. Болки в главата или стомаха
8. Загуба на апетит
9. Често уриниране

Във възрастовият период от 12 до 18 години, децата вече адекватно оценяват причините за раздялата на родителите и евентуалните последици. Също и качествените промени във взаимоотношенията с всеки един от тях. Независимо от това , обаче, подрастващите изпитват емоционални проблеми , но от друг характер. Не е маловажен и фактът, че подобна криза се съчетава и с емоционалните и хормонални промени в следствие на пубертета. За разлика от децата през кърмаческата и донякъде през ранно-юношеската възраст, тук реакцията е по-бурна. В общият случай , децата през тази възраст по-експресивни и рискът от акумулиране на вътрешен гняв е по-нисък. По статистика , при подрастващите разводът на родителите стои на четвърто място по тежест след смъртта на родителите, братя и сестри и роднини. С други думи, тази статистика сочи едно осмисляне на факта, че подобно събитие не е крайно фатализирано и няма откровен страх от загуба на връзка с родителите, както е при по-малките деца.

Във връзка с емоционалното развитие през този период, именно ЕГО-то на подрастващите страда най-силно. Така, децата могат да проявяват агресивно поведение или придобиват вредни навици – цигари, алкохол, хазарт, употреба на наркотици. Подобни девиантни поведения имат за цел да възстановят самоуважението на подрастващия в очите на заобикалящите го в резултат на разпадане на семейната среда.

Друга посока , в която ескалира кризата е унищожаването на детските идеали свързани с любовта, верността и семейният институт.

За компенсирането на подобни дефицити, подрастващите използват приобщаването към външни групи – приятели и наставници.

Най-разпространени реакции сред подрастващите от възрастовата група посочена по-горе са :

1. Отричане на случващото се.
2. Страх, тревога и липса на увереност в бъдещето. Заради изразеният егоцентризъм децата най-силно се вълнуват от промените свързани с личния им живот – смяната на местожителство, смяна на училище, загуба на приятели и т.н.
3. Гняв и обида насочени към родителя, който според тях е отговорен за развода.
4. Самообвинение. Детето е възможно да смята , че е могло да възпрепятства раздялата .
5. Ревност. Ако родителите започнат да се срещат с други хора след развода. Често при такава ситуация децата се чувстват изоставени и изолиране от появата на нов човек в живота на родителя. Страхът е от възможността новият човек за измести детето от любовта на родителя.

Отделно от възрастовите особености, съществуват и полово обусловени тенденции при емоционалните последствия.

При момичетата – емоционалният товар е насочен навътре. По начало по-интровертни , момичетата могат и да не проявяват силно поведенчески признаци на тревожност, но по този начин акумулират много-по-голям емоционален товар. Признаци на това са лесната уморяемост, депресивни настроения, лесна раздразнителност. Момичетата по-често се оплакват от здравословни проблеми. Целта на това поведение е да привлекат внимание към себе си от страна на родителите и възможно да отложат или избегнат раздялата.

При момчетата – по-изразено е девиантното поведение стигащо до нарушаване и на общественият ред или бягане от вкъщи.

Ако при момичетата емоционалният статус е повече към тъга и обида, то при момчетата е в посока агресивност и гняв. С други думи, тревожността при момичетата е насочена интровертно, докато при момчетата е обратното. При екстровертната насоченост на гнева, същият може да мени обекта в зависимост от наличните условия. Момчетата могат да отказват да разговарят с единия от родителите, но ако същият отсъства то гнева ще бъде насочен в друга посока или към другия родител. Характерно за момчетата е и решението да избягат от вкъщи или да се преместят да живеят при баба и дядо. Всичко от посоченото са най-характерните експресивни изрази на тревожността, но никога не се ограничават само до тях. Децата са много импулсивни, но в същото време и с много беден житейски запас от методи на експресия на тревожността и гнева т.е. боравят с каквото имат.

Друга характерна черта отличаваща реакцията при момичетата от момчетата при ситуация на развод на родителите е динамиката на дистреса.  Момичетата са повлияни от по-бурни реакции, но адаптацията е по-бърза. В тази връзка реакцията на момчетата е по-имплицитна, но и по-дългосрочна. По различни изследвания същата варира в рамките от два месеца до една година след развода. След този период настъпва и по-дългосрочна адаптация и при момчетата. Разбира се, това са данни от изследвания при различни семейства, с други думи данните са изгладени статистически и винаги може да има отклонения, които са в пряка връзка с фактори като взаимоотношения след развода, стабилност на родителите, работа с психолог и т.н.

От основните последствия след развода може да се отдели генерирането на полов образ при децата след развода. Така, ако детето е момче и остане с майката и по някаква причина е възпрепятствано от възможност да се вижда редовно с бащата, то е много сложно развитието на чисто мъжките интереси в него, както и на мъжката самооценка във връзка с тях. Момчетата при тази ситуация могат да усвоят чисто „ женски „ тип поведение поради превалиращият контакт само с майката. Не ще се състои и образът на мъжа в семейството. Също така, може да се генерира грешен образ на мъжа в релация с грубо и жестоко поведение, което ще бъде или компенсирано или обратното постигано заради реализацията на АЗ-а.

При момичетата , в същата ситуация, е възможно изкривяването на мъжкият образ или този на бащата заради обидата към  същия или внушеното нещастие на майката в опит на солидарност към същата. Така, жени с подобно минало често изпитват невъзможност да разберат съпрузите си и синовете си, заради липсващи семейни стереотипи.

Друг фактор от ключово значение е психологическата стабилност и емоционалното състояние на родителя , с който остават децата и който ще оказва преимуществено влияние върху възпитанието на децата и генерирането на стереотипите и детските невротични стратегии за връзка със заобикалящия свят.

След като стана въпрос за емоционалното влияние върху детето / децата след развода, то ще споменем и един от най-разпространените негативни подходи след раздялата на родителите, а именно – манипулациите от страна на родителите.

1. Използване на децата за разрешаване на съпружеските конфликти. В този случай детето изпълнява ролята на фасилитатор на същите взаимоотношения т.е. вменява му се отговорността за развоя на същите взаимоотношения.
2. Задаване на въпроси на детето от сорта с кого би искало да остане, ще бъде ли удачно мама и татко да се разделят и т.н. Включване на детето в отговорността по развода.
3. Манипулиране на чувствата на детето. Същото може да се използва като причина или претекст за възстановяване на взаимоотношенията. Реплики от рода на „ кажи на баща си / майка си, че няма да преживея този развод „ и т.н.
4. Настройване на детето срещу другия родител. В голям брой случаи това става и от двете страни като по този начин се генерира още по-голяма тревожност у детето и се програмират чувства като обида, гняв, агресивност.

От друго страна, скриването на фактическата ситуация по развода от детето също не е адекватно решение. По този начин у детето се акумулират множество въпроси и недоверие. Нека не забравяме, че ако детето не може все още да изразява адекватно чувствата си, то по отношение на енергийния семеен обмен и чувстването на ситуацията , детето не е ограничено. По този начин, на база фрагментираната информация и недомлъвките, детето е принудено да изработва собствено разбиране на ситуацията, като не е задължително изводите да са правдиви или адекватни. Ако детето не е едно, а са повече, то е възможно да възникне и ситуация на конкуренция между тях при кого да останат или за вниманието на определен родител. Възможно е подобна ситуация да доведе и до по-голяма сплотеност между децата, но в перспектива това би могло да доведе до по-катастрофални последствия. В бъдеще , ако по някаква причина, подобни деца бъдат разделени, то това би довело до много по-голяма психологическа травма.

На основа горе-посоченото, могат да се изведат следните съвети и подходи за профилактика на невротизацията при деца след развод, като основен фактор остават интелигентните взаимоотношения между родителите :

1. Детето трябва да е сигурно , че го обичат и двамата му родители ! Това чувство трябва да бъде потвърждавано постоянно.
2. Образът на всеки от родителите трябва да е позитивен.
3. Разведените родители трябва да приемат ситуацията като естествена и да развият същото разбиране и у детето.
4. Съхраняването на доброжелателни взаимоотношения между родителите. Детето / децата не трябва да бъдат изправяни пред избор.
5. Възможност за пълноценни и систематични / регулярни контакти с родителя, който се е отделил. Това е от особена важност за пълноценното развитие на децата и приемането на половите стереотипи в поведението.
6. Семейната история не трябва да се прекъсва с развода, а трябва да има продължение и след него.
7. Във връзка с горната точка не трябва да се прекъсват взаимоотношенията с родните и от двете страни.
8. Създаването на ново семейство в никакъв случай не трябва да става пречка за контакти с другия родител. Дори обратното – трябва да се насърчават на базата на нормалната семейна среда и взаимоотношения. Никой родител не бива да бъде заместван от друг човек.

Като заключение може да изведе следният обобщаващ извод – дори разводът да е неизбежен, същият трябва да бъде реализиран с идеацията за грижа за децата. В подобна ситуация на преден план излизат емоциите и страховете, но представете си какво изпитват и децата. Винаги е уместна консултацията с психолог по темата или дори краткотрайна терапия на децата след това. Възрастните, често, самите ние не можем да се справим с последствията, а какво остава за децата с техния недоразвид емоционален и понятиен апарат.

Съществуват много техники за определяне на детската тревожност и за преодоляване на същата.