Разбираме ли хипохондрията ?

Разбираме ли хипохондрията ?

Разбираме ли хипохондрията ?

Какво е хипохондрията отвъд външните проявления ? За целта трябва да разгледаме първо тях.

Ако вземем образът на един средностатистически хипохондрик, то същият ще изглежда така :

Човек откъснал се от ежедневните си интереси и задължения , изгубил радостта от живота, често с главоболие и безсъние / сравнимо с депресивно състояние ! / с прекомерна фиксация в идеята, че е тежко или неизлечимо болен. Тази фиксация е перманентна и когато няма силен актуален стимул за сменяне на фокуса, то се проявява по-осезаемо във вид на силна тревожност или паника.

Лице Х. на 42 г. :

„ Имам постоянното усещане за слабост в краката. Мисля, че имам рак. Правих изследвания , но те нищо не показват. Мисля, че просто трябва да намеря други лекари. „

Лице М. на 17 г. :

„ Усещам шията и гърлото си подути. Гледам се в огледалото, за да намеря къде точно и виждам малки разлики. Дори гледам стари снимки и виждам, че не изглеждам както преди. Правих всякакви изследвания и нищо не показват, но това усещане си го има и знам, че има нещо. „

Лице К. на 50 г. :

„ Имам задух. Много често усещам, че не мога да дишам. Все си мисля, че имам рак на белия дроб. Правих изследвания, правих образна диагностика, консултирах се с пулмолог и нищо няма. Очевидно, щом нямам рак , то тогава имам астма. Странно защо нищо никой не намира ?“

Посочените примери са реални от моята практика. Какво ги обединява ?

Хипохондрията или наричана още здравна тревожност е част от семейството на тревожните разстройства или в частност соматоморфно разстройство т.е. разстройство с психологически генезис , но с фантазия за телесен симптом / за разлика от психосоматизирането, където симптом реален има, но той не е със соматичен произход  ! /.

Хипохондрията представлява натрапливи мисли и натраплив ирационален страх от заболявания. Умишлено използвам множествено число, защото фиксацията е в самата идея за заболяване , а не в конкретно такова. Накратко – натрапливи мисли за болест придружени с преживяване на страха от симптомите на тази болест и нейното развитие. Съответно, натрапчивостта е съпроводена със свръхбдителност и свръхфокусираност в тялото, в телесните усещания и тенденциозното интерпретиране и на най-малкия необичаен сигнал като доказателство за страха от наличието на опасна болест – телесна или психична.

В контекста на горе-посочените примери, обща черта е само-диагностицирането като обща идеация и последващото търсене на доказателства. За целта , като първа стъпка, подобна личност започва да търси в Гугъл съответните симптоми и в различните портали и чатове мнения на потребители с подобна фиксация или симптоматика. Характерно за подобни търсачки и интернет мрежата въобще, подобно търсене ще изкара хиляди резултати, в които този човек не само ще се припознае, но и чрез тях ще валидира страха си.

Какво ще стане ако доказателства за страха не бъдат намерени или по някакъв начин същият бъде опроверган ?

Страхът ще мигрира в друга област на тялото и ще приеме друг образ на съмнение за заболяване. Така, болестта и симптомите могат да се менят всеки месец , а дори и седмица. Всичко зависи от типа личност, типа характер и интелектуалното ниво.

С други думи – страхът от заболяване няма значение , а изпълнява други функции !

В релация с горното твърдение е и другата характерна черта за хипохондриците – редовно търсене на лекарска помощ, ходене по болници, правене на безброй като количество и вид изследвания, въпреки негативните / в контекста на търсенето / резултати и всички уверения на лекарите.

Винаги остава съмнението, че лекарите грешат или проста заболяването е друго !

Каква е етиологията на хипохондрията ?

Причините, което е характерно за повечето психически и личностни разстройства, не са категорично ясни, но въпреки това могат да се посочат някои области с по-категорични съмнения :

  1. Родова предразположеност към тревожни и депресивни състояния.
  2. Дисфункционална семейна среда – свръхпротективни или страхливи родители. Член от семейството с подобно поведение или със заболяване оказало травматично въздействие върху личността.
  3. Пренатално излагане плода на тревожността на майката в контекста на неврологични, ендокриннни и хормонални изменения.

Алгоритъм, който отключва тревожните разстройства / хипохондрията казахме, че е от тях ….. / :

  1. Стресова ситуация
  2. Травматично отношение към стресовата ситуация въз основа на убеждения и минал житейски опит
  3. Фатализиране и преекспониране на заплахата и неизвестността.

След като не е соматично обвързана, защо ни е нужна хипохондрията ? Защо се развива ?

В изложението по-горе, затвърдихме мнението, че хипохондрията / за разлика от хистерията и психосоматизирането / няма реална връзка с реален симптом и заболяване, а е фиксация с прекомерна тревожност.

Функцията на този процес / точно така, хипохондрията има функция ! / е пренасочването на психичното напрежение и по този начин неговото разреждане / намаляване. Това е защитен механизъм позволяващ преместването на фокуса от вътрешния конфликт към нов актуален конфликт ! По този начин личността се защитава от собствените изтласкани в несъзнаваното страхове, вътрешни и основни конфликти. Също така, позволява изместването на фокуса от неразрешим / в момента и привидно / актуален конфликт носещ сериозно напрежение към нов такъв с възможност за обяснение.

Предпазен клапан ! Представете си чайник на котлона. Има клапан за парата , нали ? Това е функцията на всички отбягващи поведения.

Затова и болестта се мени постоянно при хипохондрията – за да пренасочва психичното напрежение и измества вниманието от реален психичен конфликт към ново поле.

Видове хипохондрия :

  1. Обсесивно-компулсивна хипохондрия – това е най-леката форма. Тя , така да се каже, началната фаза на развитие на това поведение. Преработката на началните убеждения е по-лесна и перспективна, поради неустойчивите вторични печалби и слаби навици в мисленето и превкването.

2. Хистерична хипохондрия – това, вече, е по-тежката форма с много по-устойчиви вторични печалби стигащи до убеждението , че освен страха за себе си нищо друго няма личността. Преработката е много по-сложна и изискваща по-големи интелектуални качества от клиента и усилия.

Какъвто и вид да е хипохондрията, то в основата й лежат едни и същи ригидни убеждения и свръхконтрол върху битието на личността. В много от случаите излиза и страх от поемане на отговорност за собствения живот и страх от противопоставяне на ограничаващите отношения. Незнание как да се създадат и опазят личните граници.

В тази връзка, терапевтирането на хипохондрията, както и на повечето тревожни разстройства, следва логичния протокол по визуализиране на актуалния, вътрешния и в последствие основния конфликти, разкриване на характеровите черти на клиента и ригидните убеждения. Целта на една терапия би била реструктурирането на ирационалните вярвания и въз основа на тях страхове и генериране на нови ресурси за справяне с основния конфликт. Създаване на нова идеация за живот и нови цели !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


bg_BGBulgarian
Количка0
Няма добавени продукти
Продължи пазаруването