Изкривяванията в мисленето са грешки на съзнанието, които засягат вземането на решения, планиране на поведението и комуникацията.

По такъв начин мозъкът ни принуждава да обработваме по-бързо постъпващата информация и да правим избор въз основа на предишния ни опит, възпитание, социално програмиране и социокултурни норми. От една страна, тези механизми помагат бързо и лесно да се намери изход от ситуация, от друга страна, те изкривяват реалността и не позволяват да се види обективно цялата картина.

Основната причина за появата на когнитивни изкривявания в мисленето е желанието на мозъка да спести ресурси. Това е основна еволюционна програма заложена в него – оцеляване. Мозъкът работи с енергия, в същност той е основният и най-голям консуматор на енергия в тялото ни. И така , за да се справи с големи обеми информация всеки ден, мозъкът филтрира всичко, което е неразбираемо, обобщава и запомня отличителните черти, които се открояват, и запълва празнините в знанията с познати, до този момент,  модели.

Видове когнитивни изкривявания

В психологията има описани повече от сто грешки в когнитивното мислене. Нека да разгледаме най-често срещаните.

  1. Дихотомно мислене : това е черно-бяло мислене от типа „ всичко или нищо „ Пример : Ако не съм достатъчно добър, то съм неудачник.
  2. Катасрофициране : това е предсказване на бъдещето в негативен вариант, без отчитане на други по-благоприятни варианти. Пример : Това ще голям провал !
  3. Обезценяване : успехите и позитивния опит не се взимат под внимание и не им се придава никакво значение. Пример : успях да свърша задачата, но това не означава, че съм способен, а проста ми е провървяло.
  4. Емоционално обосноваване : това е убеждението, че нещо трябва да е правилно, само защото го „ чувстваме „ така.  Пример : притеснявам се пред публика – значи не ставам за нищо.
  5. Етикиране : придаването на неща, хора или събития глобални характеристики, независимо дали съществуват доказателства за това или не. Пример : Аз съм неудачник, Той е глупав, Те ме мразят….и т.н.
  6. Негативен мислен филтър : отчитането само на неудачите и въобще единствено на негативния опит . Неспособност да се забелязва положителното или дори съпротива към съществуването на положителни алтернативи. Пример : всички мислят, че не справям.
  7. Четене на мисли : това е увереността, че дадена личност познава всички и тяхното мислене, съответно предсказване на тяхната реакция по дадени въпроси или дадени казуси, особено ако се отнасят до него. Пример : каквото и да направя, те винаги ще ме смятат за неудачник.
  8. Генерализиране : това е когато едно събитие се взима като индикатор за цялата съвкупност от подобни събития без да се отчитат различните характеристики или възможности т.е. обезценяват се и се игнорират различията. Пример : В тази държава всичко е зле. Щом веднъж се провалих, значи винаги ще е така.
  9. Персонализиране : това е увереността, че дадената личност е причина за всичко или всичко е срещу нея. Пример : всички ми пречат, всички ми завиждат.
  10. Перфекционизъм : това убеждението, че всичко трябва да е изпипано и подредено. Не се допускат отклонения от еталони и шаблони. В основата е убеждението за „ трябва „ и „ така е правилно „ и страхът от неспазване на собствените правила.
  11. Предсказване на бъдещето : основавайки се на негативния си опит, личността се опитва да предсказва бъдещи събития в стремежа си да се предпази. Пример : щом веднъж не ме харесаха за тази длъжност, значи никога повече не трябва да опитвам да кандидатствам за нея.
  12. Несправедливо сравнение : това е когато личността прави пренос на чужди характеристики върху себе си в резултат на ниска самооценка. Пример : на моята възраст всички , вече, са успели в живота.
  13. FOMO (fear of missing out) – Синдром на изпуснатата изгода. Това е страхът от загуба на нещо привидно ценно, който ни кара да действаме прибързано изпускайки от контрол мисленето и фактите.

Как да работим с когнитивни изкривявания

Изкривяванията са част от нашето подсъзнание и изграждат нашата личност, така че едва ли е възможно напълно да се отървем от тях. Но да се научим да ги забелязвате и да минимизирате въздействието върху когнитивното натоварване с помощта на различни инструменти е абсолютно възможно. Някои подходи за целта :

  1. Водене на дневник на мислите. Този метод ви учи да проследявате и записвате изкривявания, както и да анализирате и избирате нови опции за развитие на познати сценарии. Запишете всички автоматични мисли, помислете какво доведе до тази ситуация? Запишете емоциите и отговора си.
  2. Упражнение „Факти или мнения.“ В трудна ситуация се запитайте дали изборът ви се основава на потвърден точен факт или е лично непотвърдено мнение.
  3. Упражнение „За или против“. Запишете мисълта, която изглежда ирационална. След това запишете плюсовете и минусите един до друг и оценете получения списък. В резултат на това ще можете да правите избор въз основа на логически аргументи.
  4. Медитативни практики. Тази опция има за цел да успокои емоциите и мислите, което също помага за управлението на автоматичните мисли и когнитивните заблуди.
  5. Тествайте предположенията си и обмислете контра идеи.