Разбираме ли хипохондрията ?

Описание

Какво е хипохондрията отвъд външните проявления ? За целта трябва да разгледаме първо тях.

Ако вземем образът на един средностатистически хипохондрик, то същият ще изглежда така :

Човек откъснал се от ежедневните си интереси и задължения , изгубил радостта от живота, често с главоболие и безсъние / сравнимо с депресивно състояние ! / с прекомерна фиксация в идеята, че е тежко или неизлечимо болен. Тази фиксация е перманентна и когато няма силен актуален стимул за сменяне на фокуса, то се проявява по-осезаемо във вид на силна тревожност или паника.

Лице Х. на 42 г. :

„ Имам постоянното усещане за слабост в краката. Мисля, че имам рак. Правих изследвания , но те нищо не показват. Мисля, че просто трябва да намеря други лекари. „

Лице М. на 17 г. :

„ Усещам шията и гърлото си подути. Гледам се в огледалото, за да намеря къде точно и виждам малки разлики. Дори гледам стари снимки и виждам, че не изглеждам както преди. Правих всякакви изследвания и нищо не показват, но това усещане си го има и знам, че има нещо. „

Лице К. на 50 г. :

„ Имам задух. Много често усещам, че не мога да дишам. Все си мисля, че имам рак на белия дроб. Правих изследвания, правих образна диагностика, консултирах се с пулмолог и нищо няма. Очевидно, щом нямам рак , то тогава имам астма. Странно защо нищо никой не намира ?“

Посочените примери са реални от моята практика. Какво ги обединява ?

Хипохондрията или наричана още здравна тревожност е част от семейството на тревожните разстройства или в частност соматоморфно разстройство т.е. разстройство с психологически генезис , но с фантазия за телесен симптом / за разлика от психосоматизирането, където симптом реален има, но той не е със соматичен произход  ! /.

Хипохондрията представлява натрапливи мисли и натраплив ирационален страх от заболявания. Умишлено използвам множествено число, защото фиксацията е в самата идея за заболяване , а не в конкретно такова. Накратко – натрапливи мисли за болест придружени с преживяване на страха от симптомите на тази болест и нейното развитие. Съответно, натрапчивостта е съпроводена със свръхбдителност и свръхфокусираност в тялото, в телесните усещания и тенденциозното интерпретиране и на най-малкия необичаен сигнал като доказателство за страха от наличието на опасна болест – телесна или психична.

В контекста на горе-посочените примери, обща черта е само-диагностицирането като обща идеация и последващото търсене на доказателства. За целта , като първа стъпка, подобна личност започва да търси в Гугъл съответните симптоми и в различните портали и чатове мнения на потребители с подобна фиксация или симптоматика. Характерно за подобни търсачки и интернет мрежата въобще, подобно търсене ще изкара хиляди резултати, в които този човек не само ще се припознае, но и чрез тях ще валидира страха си.

Какво ще стане ако доказателства за страха не бъдат намерени или по някакъв начин същият бъде опроверган ?

Страхът ще мигрира в друга област на тялото и ще приеме друг образ на съмнение за заболяване. Така, болестта и симптомите могат да се менят всеки месец , а дори и седмица. Всичко зависи от типа личност, типа характер и интелектуалното ниво.

С други думи – страхът от заболяване няма значение , а изпълнява други функции !

В релация с горното твърдение е и другата характерна черта за хипохондриците – редовно търсене на лекарска помощ, ходене по болници, правене на безброй като количество и вид изследвания, въпреки негативните / в контекста на търсенето / резултати и всички уверения на лекарите.

Винаги остава съмнението, че лекарите грешат или проста заболяването е друго !

Каква е етиологията на хипохондрията ?

Причините, което е характерно за повечето психически и личностни разстройства, не са категорично ясни, но въпреки това могат да се посочат някои области с по-категорични съмнения :

  1. Родова предразположеност към тревожни и депресивни състояния.
  2. Дисфункционална семейна среда – свръхпротективни или страхливи родители. Член от семейството с подобно поведение или със заболяване оказало травматично въздействие върху личността.
  3. Пренатално излагане плода на тревожността на майката в контекста на неврологични, ендокриннни и хормонални изменения.

Алгоритъм, който отключва тревожните разстройства / хипохондрията казахме, че е от тях ….. / :

  1. Стресова ситуация
  2. Травматично отношение към стресовата ситуация въз основа на убеждения и минал житейски опит
  3. Фатализиране и преекспониране на заплахата и неизвестността.

След като не е соматично обвързана, защо ни е нужна хипохондрията ? Защо се развива ?

В изложението по-горе, затвърдихме мнението, че хипохондрията / за разлика от хистерията и психосоматизирането / няма реална връзка с реален симптом и заболяване, а е фиксация с прекомерна тревожност.

Функцията на този процес / точно така, хипохондрията има функция ! / е пренасочването на психичното напрежение и по този начин неговото разреждане / намаляване. Това е защитен механизъм позволяващ преместването на фокуса от вътрешния конфликт към нов актуален конфликт ! По този начин личността се защитава от собствените изтласкани в несъзнаваното страхове, вътрешни и основни конфликти. Също така, позволява изместването на фокуса от неразрешим / в момента и привидно / актуален конфликт носещ сериозно напрежение към нов такъв с възможност за обяснение.

Предпазен клапан ! Представете си чайник на котлона. Има клапан за парата , нали ? Това е функцията на всички отбягващи поведения.

Затова и болестта се мени постоянно при хипохондрията – за да пренасочва психичното напрежение и измества вниманието от реален психичен конфликт към ново поле.

Видове хипохондрия :

  1. Обсесивно-компулсивна хипохондрия – това е най-леката форма. Тя , така да се каже, началната фаза на развитие на това поведение. Преработката на началните убеждения е по-лесна и перспективна, поради неустойчивите вторични печалби и слаби навици в мисленето и превкването.

2. Хистерична хипохондрия – това, вече, е по-тежката форма с много по-устойчиви вторични печалби стигащи до убеждението , че освен страха за себе си нищо друго няма личността. Преработката е много по-сложна и изискваща по-големи интелектуални качества от клиента и усилия.

Какъвто и вид да е хипохондрията, то в основата й лежат едни и същи ригидни убеждения и свръхконтрол върху битието на личността. В много от случаите излиза и страх от поемане на отговорност за собствения живот и страх от противопоставяне на ограничаващите отношения. Незнание как да се създадат и опазят личните граници.

В тази връзка, терапевтирането на хипохондрията, както и на повечето тревожни разстройства, следва логичния протокол по визуализиране на актуалния, вътрешния и в последствие основния конфликти, разкриване на характеровите черти на клиента и ригидните убеждения. Целта на една терапия би била реструктурирането на ирационалните вярвания и въз основа на тях страхове и генериране на нови ресурси за справяне с основния конфликт. Създаване на нова идеация за живот и нови цели !

Course Content

4 sections • 16 lectures • 17h 2m total length

Reviews

Avatar Image

Jack Doe

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Nam viverra euismod odio, gravida pellentesque urna varius vitae, gravida pellentesque urna varius vitae.
Avatar Image

John Doe

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Nam viverra euismod odio, gravida pellentesque urna varius vitae, gravida pellentesque urna varius vitae.

Related Courses