Както съм заявявал многократно, в практиката си използвам комплексен подход съчеващ както соматичното направление, така и интердисциплинарен такъв в когнитивната сфера. В няколко кратки обзора ще посоча основните подходи, на които съм превърженик изключвайки медитативните практики и хипнотерапията, за които съм писал отделно. И така………..

  1. Въведение

„ Логотерапията не е съперница на останалите терапии, а може да е и предизвикателство към тях в нейния положителен фактор „ – Пол Джонсън.

„ Бидейки млад човек, преминах ада на отчаянието, преодолявайки очевидната безсмисленост на живота, през крайният нихилизъм. С времето успях на изработя у себе си имунитет към нихилизма. По този начин създадох Логотерапията „ – Виктор Франкл.

  1. Виктор Франкл

Животът на Франкл е преплитане на случайността и закономерността. Случайността е фактът , че не попаднал в нито една от командите изпратени на смърт, а Закономерността е изградената способност дане „ пречупи „ и да съхрани себе си – своята личност. В концлагерите е преминал подтвърждение неговият поглед върху човека и едва ли ще се намери друга психологическа или хуманитарна, като цяло, теория която би била до такава степен лично изстрадана и платена на тъй висока цена. Всеки опит за възстановяване на вътрешната сила на затворника предполага в качеството си на най-важно условия за успех – намирането на бъдеща цел и оправдание за живот.

Действителността е такава, че човек е принуден не толкова да постига „ равновесие“  със средата, колкото постоянно да отговаря на предизвикателствата на живота и да противостои на несгодите на същия. Това създава напрежение, което индивидът може да преодолее единствено благодарение на свободата на волята, подволяваща придаването на смисъл и на най-безизходните и критични ситуации. Свободата – това е способността да се промени смисълът на ситуацията.

За разлика от другите адепти на хуманистичната психология , Франкл трактувал самоактоализацията не като самоцел, а като средство за осъществяване на смисъл. По тази причина и за разлика от Роджърс и Маслоу е считал за недостатъчно  самоизразяването на личността за отговор на въпроса „ защо да живеем ?„. Да бъдеш човек означава да си насочен и фокусиран към нещо различно от себе си. Да бъдеш насочен към мира на смислите / Логоса /. Това означава да се насочим не към самоактуализация, а към самотрансцедентни цели. Именно чрез самотрансцендентни цели и актуализации можем да намерим смисъла чрез подвига, страданието и любовта.

  1. Логотерапия и използвани техники

Още от уводното твърдение на Пол Джонсън  се разбира , че същата не е нито продължение , нито опровергаване на теориите на Фройд и Адлер, под чието влияние попада автора, а допълнение и предизвикателство към същите в чисто екзистенциално направление и терапевтични модели.

Франкл е разработил специална техника на психотерапия, ориентирана към избавлението на личността от негативни  състояния / тревога, вина, гняв  и т.н. / възникващи при сблъсъка с психологически трудна преграда. Ако личността в този случай губи смисъла си за живот или воля към достигане на този смисъл, то тогава възниква „ екзистенциален вакуум „ проявяващ се като тъга, апатия или опустошеност.

Ядрото на посоченият метод на психотерапия, а и цялата концепция на  използваните вътрешни теории е идеята за „ смисъла на живота „ и развитието на същия във „ волята за живот „. Не случайно, логотерапията е провъзгласена за „ трета школа на виенската психоанализа „ , като другите две са тези на Фройд и Адлер.

Въпреки , че основите на екзистенциалния подход в клиничната си практика и проучвания са поставени преди пребиваването на автора в концентрационните лагери на Аушвиц и Дахау, преживяванията , наблюденията и изводите направени там, потвърждават концепцията и клиничната приложимост на теорията за логотерапията.

Чрез наблюденията си авторът затвърждава постулат на Ницше :  „ Този, който има за какво да живее, може да понесе почти всяко как „.

Ако трябва да се сравнят трите Виенски школи, то именно концептуалните подходи в интепретацията на двигателите на мотивацията изпъкват. Ако при Фройд желанието на удоволствие е двигател на вътрешната мотивация, а при Адлер това жаждата за власт, то при Франкл – това е желанието за смисъл. Смисъл в чисто екзистенциално направление, необременено от канонични изисквания или социално програмиране.

Типично  и знакови са времевите линии в моделите на анализа при различните школи :

  1. Фройд – анализът започва от психопатологичното начало през клиниката  и всяко понятие за травма трябва да отчита нейното ретроспективно значение. Целият комплекс вътрешни психологични дисонанси и девиации се групират около „ ТО „ , „АЗ“ и „ Свръх АЗ-а „. Вечната борба между либидото, действителната активна личност и морала.
  2. Адлер – тук индивидът се разглежда като социално същество, водено от желанието си взаимоотношения и сътрудничество , но най-вече от стремежа си за социално позициониране и власт. Самият Адлер изразява мнение , че човешката душа е породена от единна основа , но устремена към обща цел.
  3. Франкл – в центъра се поставя желанието за смисъл. За първи път в психологията като теория се въвежда ново понятие различно от екзистенциалната реалност – ноогенно. Според Франкл хората са природни, интегрирани същества с три основни измерения : соматично, психично и ноетично / Frankl 1985 ch.11 /.

Съгласно дименсионалната онтология на автора равнищата се обясняват по следния начин :

  1. Соматично – това е нивото на тялото, биологичното ниво. Тук се групират влиянията на наследствеността и конституционалните фактори базирани върху ендокринните и невлорогичните функции на човека. Върху тази хипотеза се базират и леченията на ендогенните разстройства с психоттропни препарати и други биологично основани терапевтични интервенции.
  2. Психично – ниво на психичните процеси. Това е измерението с което се занимават повечето традиционни психологически модели. Подобно на предното измерение и тук природни каузални закони определят психичното измерение. Макар и да не може да се редуцира до биологичното , това измерение е детерминирано както от биологични фактори, така и от собствени закони – асоциацията например.
  3. Ноологично – духовно ниво. Това е измерението, което е получавало най-оскъдно внимание от страна на психиатрията и психологията. Според Франкл, това е единственото измерение където съществуват свободата и отговорността .

Макар, че хората сме детерминирани на соматично и дори на психично равнище , логотерапията разглежда способността ни да заемем свободна позиция по отношение на нашата съдба и нещата , които ни детерминират във всеки един момент. Интересен момент в теорията на логотерапията е твърдението, че човекът като духовно същество не може да се разболее, а се разболяваме само в своите соматични или психични измерения.

Посочената по-горе дименсионална онтология извежда три централни характеристики на логотерапевтичната теория  :

  1. Логотерапията е терапия на духовното.
  2. Във връзка с каузалността разстройствата се делята на соматогенни, психогенни и ноогенни. Това е важно поради изведени от Франкл нови терапевтични понятия и методи, които ще бъдат посочени в последствие.
  3. Разбиране за хората като способни да се дистанцират от психосоматичните събития.

В центъра на логотерапията, за разлика , както посочихме, от останалите теории, стои идеята , че хората имат „ воля, за смисъл „.  Това е първичният интерес на човека, но не някакъв общ абстрактен смисъл, а винаги смисълът на „ моя „ живот – тук и сега ! В контекста на конкретната ситуация и конкретния момент.

Смисълът на живота се преследва чрез три различни типа ценности :

  1. Креативни – създаване на нови неща.
  2. Преживелищни – когато се наслаждаваме и преживяваме ценностите.
  3. Ценности на нагласите – свободна позиция по повод на нашата съдба.

Така, във връзка с практиката на логотерапията , Франкло въвежда и нови понятия :

  1. Екзистенциална фрустрация
  2. Ноогенна невроза
  3. Ноодинамика
  4. Екзистенциален вакуум

Фактът , който до голяма степен отличава логотерапията от другите методи е възможността пациента сам да открие своя личен смисъл на съществуване без налагането на канонични правила и норми, сам да изгради ценностите си. Логотерапията помага на пациента сам да генерира решение за действие и да изрази своето виждане и усещане за отговорност. В този смисъл , терапевтът единствено дава насока за алтернативи и перспективи.  Както и концепцията, така и използваните техники се различават по преследваните цели и инструментариум :

  1. Дерефлексия – отклоняване на хиперрефлексията или компулсивното самонаблюдение чрез заместване на фокуса навън от себе си.
  2. Парадоксално намерение – опит съзнателно да се вкара в действие антифобийна нагласа и установяване на автоматични защитни механизми.
  3. Себенадмогване
  1. Понятието „ смисъл „ и мястото му в Логотерапията.

Използвайки думите на Албърт Аънщайн, „ човек считащ живота за безсмислен, не само е нещастен, а въобще не не пригоден за живот „.

Да бъдеш човек означава да си ориентиран към нещо друго освен към себе си. И , действително, човек е свободен и отговорен. Но, свободата му е крайна. Човешката свобода не всемогъщество. И човешката мъдрост не е всезнание. Човек никога не знае дали смисълът приет от него е истинен и никога няма да го разбере. Но, за да на противоречи на своята човечност, човек трябва да се подчинява безусловно на своята съвест, дори и разбирайки своята погрешност. Възможността за грешка не ни освобождава от отговорността да се опитваме. Както е казал Гордън Уолпорт „ можем едновременно да сме уверени на половина, но предани с цялото си сърце „. Ако искаме да намерим смисъла, то трябва да сме сигурни , че смисъл саществува. Но от друг страна, ако не сме сигурни, че ще го открием, то трябва да сме търпими. Но това , в никакъв случай, не предполага някаква индифирентност. Да сме търпими не предполага да се присъединяваме към вярванията на някой друг !  Но, това означава да признаваме правото на друг да вярва в собствената си съвест и да й се подчинява. От това следва , че психотерапевтът не трябва да подчинява пациента на собствената си ценностна система. Пациентът трябва да бъде насочвам към собствената си съвест и ценности.

По същата причина логотерапевтът няма да утвърждава, че разполага с отговори и няма да се преструва, че знае кое е истинно ценно и кое не, кое има смисъл и кое – не. Логотерапевтът е уведен и при необходимост ще убеждава пациента , че има смисъл, който следва да бъде открит и чака осъществяване. Основанието не е морално, а емпирично в най-широкия смисъл на тази дума.

В същото време, логотерапевтът не е моралист и не е интелектуалец. Неговата работа се основава на емпиричния анализ.

Обичайно, в ежедневието човек се движи в двуизмерното пространство успех – неуспех. Но това е измерението на компетентния човек. Но всъщото време, човек е страдащо същество, което по своята същност е способно да се издигне над своето страдание и да заеме осъзната позиция по отношение на същото. Така , човек се движи перпендикулярно към двуизмерното съществувание, където позитивният полюс е осъществяването, а негативния – отчаянието. Човек посредством отношението, което е избрал е способен да открие и осъществи смисъл дори и в най-безизходната ситуация. Този факт е разбираем само в многоизмерния подход, който отрежда по-висше място на ценностите на отношението , отколкото на тези на творчеството и съпреживяването.