Как медитацията влияе на човека?

Изследвания постоянно се провеждат, но вече е ясно, че медитацията може радикално да възстанови всички системи на тялото и да повлияе и върху най-сериозните заболявания.

Не е лесно да се обясни понятието „медитация“.

Медитацията ими множество характеристики – релаксация, пречистване на ума, промяна на съзнанието, концентрация, самопознание, просветление. Всеки влага собствената си идея в тази дума.

„Медитацията е осъзнаването, че аз не съм умът“, пише Ошо. Мистикът отбелязал най-важното правило на медитацията – постигането на чисто съзнание, без никакво съдържание. Днес има много видове и техники на медитация, но има обща връзка, присъща на всички медитативни практики – обект, предназначен да концентрира вниманието. Тя може да бъде мантра, дъх, небе или, подобно на будистите, „нищо“. Ролята на обекта е да позволи на неегоцентричен тип мислене да заеме доминираща позиция в човешкия ум. Според учените обектът за концентрация осигурява възможност за такава промяна чрез монополизиране на нервната активност на лявото полукълбо, включвайки я в монотонна дейност, което позволява на дясното полукълбо да стане доминиращо. По този начин рационалният ум отстъпва място на интуитивното прозрение.

Мозък и медитация

Установено е, че медитацията предизвиква промени в дейността на човешкия мозък, коригирайки неговите биоритми. Медитативните състояния се характеризират с алфа вълни (честота 8-14 херца) и тета вълни (4-7 херца). Интересното е, че в нормално състояние биоритмите на мозъка представляват хаотичен модел на вълните. Медитацията кара вълните да се движат равномерно. Графиките показват, че във всички части на неокортекса има еднородност на честотите и амплитудите.

Редица западни специалисти (Lywin, Bankouette, Walls) са установили различни форми на координирана активност на мозъчните вълни: интеграцията на лявото и дясното полукълбо, тилната и фронталната част, както и повърхностните и дълбоки части на мозъка.

Първата форма на интеграция служи за хармонизиране на интуицията и въображението, втората форма осигурява съгласуваност между умствената дейност и движенията, третата форма води до непрекъснато взаимодействие на тялото и мисълта.

През 2005 г. в Масачузетската болница в Бостън учените използвали ядрено-магнитен резонанс, за да проследят всички промени, настъпващи в мозъка на медитиращия. Те избрали 15 души с медитативен опит и 15 души, които никога не са практикували медитация. След анализ на огромен набор от информация, учените стигнали до заключението, че медитацията увеличава инервацията на тези части от мозъчната кора, които са отговорни за вниманието, работната памет и сензорната обработка на информацията. „Тренирате мозъка по време на медитация,  и така че той расте“, казва ръководителят на изследването Сара Лазар. „Това е като мускул, който може да се използва по различни начини“, повтаря Катрин Маклийн от Медицинското училище на университета „Джон Хопкинс“. „

След като възприятието е улеснено, мозъкът може да пренасочи ресурсите си към концентрация.“

Екстремна релаксация

 През 1935 г. френският кардиолог Терез Брос пътува до Индия, за да проучи ефектите на йога върху човешкото тяло. Тя забелязала, че опитните индийски йоги забавят работата на сърцето по време на медитация. През 1950-60-те години учените продължават да работят в тази посока, изучавайки монасите от японския дзен будизъм. Оказа се, че медитативната практика, придружена от специфични биотокове на мозъка, значително забавя метаболизма. Според учените медитацията е специално състояние, което се различава по своите параметри от състоянието на будност, сън или обикновено седене със затворени очи. Релаксацията в медитацията е по-пълна, отколкото в съня, но съзнанието остава будно и ясно. В същото време тялото достига състояние на пълна релаксация за броени минути, докато в съня отнема няколко часа. Изследователите са особено впечатлени от факта, че дишането спонтанно спира по време на фазите на дълбока медитация. Такива паузи могат да продължат от 20 секунди до 1 минута, което показва състояние на изключителна релаксация. Работата на сърцето претърпява промени. Сърдечната честота се забавя в минута средно с 3-10 удара, а количеството кръв, изпомпвано от сърцето, се намалява с около 25%. Кардиолозите единодушно казват, че медитацията предоставя уникална възможност за почивка на сърцето, особено на фона на днешния стрес и тежки натоварвания.

Психика и медитация

Хуманистичната психология, при изучаването на медитативните състояния, обръща специално внимание на крайните усещания, които практикуващият медитация изпитва. Американският психолог Ейбрахам Маслоу отбелязва, че при медитиращите вътрешните сили се комбинират по най-ефективния начин: човек става по-малко разпръснат, по-възприемчив, увеличава производителността, изобретателността и дори чувството за хумор. И все пак, както отбелязва Маслоу, той престава да бъде роб на низките нужди. Австралийският психолог Кен Ригби се опитва да обясни вътрешното състояние на медитацията на езика на трансценденталната психология. Първоначално, според Ригби, съзнанието е в енергично състояние, но постепенната концентрация ви позволява да преминете на по-малко активно ниво, където „вербалното мислене избледнява преди фината, подвижна духовна дейност“. Редица експерименти потвърждават, че медитацията води до спокойствие и хармонизира човек със света около него. Изследователи от Йейлския университет отбелязват, че медитацията може да действа като ефективна превантивна мярка за редица невропсихиатрични разстройства. Учените, използващи ЯМР, наблюдават мозъчната активност на няколко доброволци. Заключението им е следното: медитацията потиска работата на невронната мрежа на мозъка, която е отговорна за самосъзнанието и интроспекцията, която предпазва психиката от прекомерно потапяне в дивата природа на собственото си „Аз“. Именно „оттеглянето в себе си“ е характерно за такива психични разстройства като аутизъм и шизофрения.

Медитация и Изцеление

Доскоро медитацията беше практика на отделни религиозни училища и направления, а днес лекарите от системата на общественото здравеопазване на Великобритания сериозно мислят за предписване на медитация на хора, страдащи от депресия. Поне такава инициатива направи Британската фондация за психично здраве. Ръководителят на фонда Андрю Маколов се фокусира върху факта, че според статистиката 3/4 от лекарите предписват хапчета на пациентите, като не са сигурни в ползите от тях, а медитацията, според него, вече е доказала своята ефективност в борбата с депресията. Медитацията става все по-популярна в западните медицински среди. Шарън Залцберг и Джон Кабат-Зин от Клиниката за отслабване на Масачузетския университет използват някои от техниките на будистката медитация на вниманието. Лекарите учат пациентите си да наблюдават промените в ума и открито да възприемат всичко, което възниква в него.

Дишането се използва като обект на концентрация. Резултатите от проучванията показват, че след 8-седмична антистресова медитативна програма в организма, броят на CD4-T лимфоцитите се увеличава. Известно е, че CD4-T клетките са предимно податливи на атаки на имунодефицитния вирус. Науката вече е доказала, че медитацията, дължаща се на преструктурирането на мозъчната дейност, ви позволява да нормализирате много физиологични процеси: храносмилането, съня, работата на нервната и сърдечно-съдовата система. Медитацията е естествена превенция срещу много сериозни заболявания, включително рак. Учени от Харвард установили, че ежедневната медитация в продължение на 8 седмици активира гените, отговорни за възстановяването и инхибира гените, които водят до заболявания. А проучванията на Американската сърдечна асоциация, проведени през 2005 г., показват, че медитацията удължава живота, като активира теломеразата в тялото, което се нарича ключ към клетъчното безсмъртие.

Практически ползи от практикуването на медитация:

– увеличава метакогницията (способността за самоосъзнаване, за наблюдаване и осъзнаване на случващото се в нас – на мисленето и вътрешния диалог; тялото и телесните усещания; на емоциите; на вярванията и възприятията и т.н.);
– подобрява ученето като увеличава невропластичността (способността за промяна на невронните пътеки в мозъка);
– променя мозъчния обем на множество зони в мозъка;
– намалява стреса, облекчава симптоми на тревожност и улеснява заспиването 

– успокоява тялото и ума чрез активиране на парасимпатиковия дял на автономната нервна система и деактивирането на отговора борба-или-бягство (активация на симпатиковия дял);
– възстановява ни 

– може да се използва за компенсиране на липсата на сън или просто като начин за рестартиране на физическия и умствения ни капацитет през деня, така че да можем да работим интензивно отново след това, защото възстановява допаминовите резерви в мозъка (в базалните ганглии и стриатума);
– предотвратява свиването на мозъка (намаляване на сивото мозъчно вещество) при стареене;
– култивира неосъдително и приемащо отношение спрямо себе си, другите и света;
– култивиране на състояние и преживявания на спокойствие, мир, задоволство, приемане, любов, състрадание – че можеш да се чувстваш добре и да си щастлив или поне доволен тук и сега, че за това не е нужно да се случват определени неща във външния или вътрешния ни свят;
Това съвсем не е изчерпателен списък, но дори сам по себе си е изключително богат и впечатляващ.

Основни приложения на медитацията:

Предвид впечатляващият списък е абсолютно обосновано да се каже, че може да се прилага за подобряване на усещането за благополучие и преживяването на човек в живота от всеки.
Но освен това има страхотно приложение в психотерапията:
– за осъзнаване на базовите модели на поведение/мислене/преживяване – базисните вярвания и вътрешния ни диалог. Помага да разбереш механиката на собственото си ментално страдание и да прекратиш излишното такова – за излизане от илюзиите и мисловните сценарии и филми;
– помага за дезавтоматизацията на навици (включително мисловни, емоционални и поведенчески модели), така че да не бъдеш заложник на императивите на мислите си и желанията си;
– за намаляване на стреса и тревожността – особено при тревожните разстройства и най-вече при генерализираната тревожност. Когато се случат горните тревожността става просто модел на телесни усещания (физиологична активация) и виждаш, че не е толкова страшно и лошо и не се умира от нея (а всъщност в друг контекст дори си готов да плащаш за нея – филм на ужасите; влакче на ужасите; тренировка във фитнеса или по боен спорт – физиологично са много сходни, но когнитивната интерпретация е съвсем друга).

Редовното практикуване на медитативни техники ни помага да свикнем да се вглеждаме във вътрешния си свят, което увеличава и изостря чувствителността ни за това което се случва в нас.
Опознаваме себе си и обичайните си модели на мислене, преживяване и поведение. Това ни позволява да се ангажираме избирателно в тях или в друга такива вместо автоматично – ние да избираме и реализираме тези, които са ни от полза – да менажираме ума и тялото си.

Предвид всички изброени ползи и приложения неслучайно медитацията е фундаментална и изключително важна част от терапията в школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам аз. Всъщност дори хипнозата, която използваме е предимно с медитативна насоченост.

В медитацията не трябва да има форсиране, защото парадоксално това я прави невъзможна или по-трудна за реализиране. В нея не се опитваме да променяме или коригираме нещо, а да разберем как стоят нещата и да останем осъзнати за/свързани с тази наша дълбока вътрешна същност (по-високо и по-разширено съзнание) – просто да разберем, признаем и приемем това, което е такова каквото е в този конкретен момент – да кажем „ДА“ вместо „НЕ“ на непосредствените проявления и текущите обстоятелства в живота ни включително и на нас самите. Това води до достигането на спирането на борбата с живота, премахване на желанието ни да форсираме определени събития, да се наложим над живота. Така отпада съпротивата ни към живота или негови аспекти/обстоятелства, както евентуално и към нас и наши аспекти. Защото тази съпротива не само че не помага за промяната им, а дори и пречи. Това, което всъщност правим тогава е, че отхвърляме възможността за положителни преживявания (мир, спокойствие, радост, удоволствие, удовлетвореност) или поне отпадането на негативните ни преживявания при тези текущи условия. Всичко това би се породило, ако приемем текущата ситуация.