Седят си, значи, двама и единият се жалва :

– Веднъж жена ми ме изпрати до магазина да купя лимони. Е, грип, нали разбираш. Като заповедите / 😊 / бяха  – купувай големи, но не и гнили, както обикновено. Е, аз отидох до щайгата с лимоните и започнах да ги ровя……. Всички криви, скапани, дебелокожи. Поглеждам с крайчеца на окото си : вдясно има друга тава, а в нея друг човек рови в лимоните. А лимоните му са големи, зрели, апетитни. Е, мисля си…….. човекът си тръгва и веднага ще взема малко от онези лимони. И така, за да изглеждам зает с нещо – сортирам си аз лимоните и хвърлям поглед настрани към мъжа – в очакване най-накрая да вземе каквото му трябва и да си тръгне. А той, нарочно, все рови и рови….. Вече пет минути рови, но все не му харесат, въпреки че има лимони за избор. Е, не издържах, ти казвам  – обръщам се към него да кажа какво мисля за него и това бавене, а отдясно… огледало.