Дошло време малкото момченце да тръгне на училище.

Един прекрасен ден учителката казала:

„Днес ще рисуваме картина!”.

Момченцето грейнало от щастие – то много обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува – коте, зайче, птичета, кораби и риби – всичко му харесвало.

Но учителката казала:

„Не започвайте още, ще рисуваме цветя.”

Пак широка усмивка огряла лицето на момченцето, то обичало да рисува цветя – пъстри и многоцветни, цели поляни с цветя. 

Извадило всички ярки цветове и започнало.

„Почакайте, не започвайте още – казала учителката.

Сега ще ви покажа как се прави това.”

И нарисувала червено цвете със зелено стъбло.

Момченцето погледнало своите шарени цветя, а после цветето на учителката – неговите му харесвали много повече, но въздъхнало дълбоко, обърнало листа и нарисувало червеното цвете, без да каже нищо.

На следващия ден учителката им казала, че ще правят фигурки от пластелин. 

Зарадвано момченцето започнало да прави лодка, самолетче и камионче дори.

След малко долетял гласът на учителката: 

„Ще правим купа.”

Момченцето смачкало фигурките си на топче и започнало да прави съдове – с всякаква форма и дълбочина.

„Прави се ето така!” – отсякла учителката и им показала една дълбока кръгла купа.

Момченцето погледнало купата на учителката, после своите – те му харесвали много повече, но дълбоко въздъхнало, отново смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо.

Много скоро малкото момченце се научило да чака учителката да му покаже кое как се прави и престанало да прави каквото и да било само.

Случило се така, че с родителите си се преместили в

друг град и друго училище.

Още в първия ден учителката казала: 

„Днес ще рисуваме картина.”

Момченцето тихо стояло, без да прави нищо и чакало

учителката да покаже какво и как. 

Но тя само се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато минала покрай малкото момченце, тя го попитала: 

”Ти не искаш ли да рисуваш?”

„Искам, но какво?”

„Няма да знам, докато не го нарисуваш” – отговорила учителката.

„А как да нарисувам картината? С какви цветове?”

„Както искаш и с каквито пожелаеш цветове. 

Ако всички рисувате едно и също нещо с еднакви цветове, аз как ще различа вашите картини?“ – попитала учителката.

„Не знам” – свило рамене малкото момченце и започнало да рисува червено цвете със зелено стъбло…