Една от най-очарователните и дълбоки традиции, които съществуват в будистката култура, е унищожаването на мандали. Това е цяла философия, изпълнена с духовен смисъл…

Историята на появата на мандала датира от праисторическата епоха. Мандалата е сложен геометричен модел, символизиращ Вселената и създаден / първоначално / от цветен ориз или пясък. За да създават мандали, монасите постигат определено ниво на душевен мир и спокойствие т.е. осъзнатост.

Създаването на мандала е свещен ритуал, медитативна практика, която ви помага да се концентрирате и да се потопите във вътрешна хармония. Процесът изисква концентрация, търпение и откъсване от външните стимули, а всеки детайл носи дълбока символика.

В продължение на много седмици монасите изработват красива мандала от цветен ориз. Семе по семе.. И тогава.. мандалата бива унищожена в един миг, без съжаление! И всичко започва отначало.. Смирено и спокойно.

Това може да изглежда странно, но унищожаването на мандалата символизира непостоянството на всички неща и учи да не се привързваме към материалните неща, включително и резултатите от труда. Истинската мъдрост се крие не само в способността да създаваш, но и в способността да се откажеш от това, което е създадено.

Често се стремим да запазим моментите на щастие и красота, но всичко в нашия свят е обект на промяна и нищо не трае вечно. Всеки момент, всяка емоция, всяко преживяване е уникално и красиво, но ценността им е именно в това, че са мимолетни.

Традицията на унищожаването на мандала учи да се откажете от събития, хора, неща и да приемете живота такъв, какъвто е. В свят, в който мнозина се стремят да контролират и запазят това, което обичат, този акт на освобождение е напомняне, че истинската свобода идва от прегръщането на промяната.

Както казва Ринпоче : 

„Разбирането на непостоянството е в основата на всичко благородно, полезно, радостно и велико. Следователно непостоянството е нашият най-велик учител и най-велик източник на вдъхновение“.