С началото на пандемията се обостриха множество тревожни разстройства и състояния във връзка със социалната несигурност , а и финансова такава. Във връзка с нарастващите заявки с основни оплаквания за тревожност и паник-атаки, а също и психосоматични симптоми / замаяност, висок пулс, задух и т.н. / характерни за тревожните разстройства, взех решение центърът да се профилира в консултирането и терапевтирането на именно тези направления.
Разработих холистичен подход обединяващ основните психологически школи и психотелесни терапии въз основа на релаксации, медитативни практики, и въздействие върху вагусния нерв. Така, комплексният подход има по-свързващо и преработващо въздействие върху тревожните състояния и симптоматика.
В областта на терапевтиране са представени основните разновидности тревожни разстройства и симптоми, а от подходите използвам предимно Когнитивно-Поведенческа терапия и Позитивна терапия освен чисто холистичните такива.
Също така, част от терапиите е и мониторинг на витаминно-минералния баланс и хормоналните нива на основните стресови хормони и техните прекурсори , като предпоставка за тревожните състояния и проблемната симтоматика.
На Ваше разположение сме , независимо от темата на консултиране и проблемът , който Ви вълнува или тревожи. Доверете ни се.
Психологическо консултиране
Консултации на тревожни състояния във връзка с автоимунни заболявания
Конкретно, при нас, работим с тревожни състояния при Множествена склероза, но същите терапевтични методи са общоваледни и при други автоимунни заболявания. Просто, имаме повече опит с Множествена Склероза…
Конкретно, при нас, работим с тревожни състояния при Множествена склероза, но същите терапевтични методи са общоваледни и при други автоимунни заболявания. Просто, имаме повече опит с Множествена Склероза…
Тревожността може да бъде описана като чувство на нервност или притеснение във висока степен. На практика тревогата е нещо, което всички ние понякога усещаме и представлява нормална и здравословна емоция – реакция на щастие или тъга. Когато обаче, човек се чувства тревожен всеки ден, се стига до неприятни прояви като постоянна нервност, страх, притеснение и в такива случаи говорим за тревожно разстройство. Тревожното разстройство обичайно се случва в отговор на житейски обстоятелства, като финансова несигурност, притеснение за бъдещето и др., но тревожността при множествена склероза може да не е свързана с някое от тези обстоятелства. Много хора, диагностицирани с множествена склероза имат тревожност поради: страх от поява на нежелани реакции от лечението; страх от развитие на пристъп; притеснение от загуба на независимост; тревога за отношенията с близките; тревога за бъдещето и евентуалното развитие на инвалидност. Преживяването често е съпроводено от характерни физически усещания: „буца в гърлото“, „топка в стомаха“, усещане за „пеперуди в стомаха“, усещане, че сърцето ще “изскочи” от гърдите. Интензивността на симптомите и вида им зависят от това дали става въпрос за остра или хронична тревожност.
По-често тревожността се причинява от страх в резултат на болестта (т.е. косвено), а не от въздействието от лезиите в мозъка (т.е. директно). Освен това, дори когато множествената склероза причинява директно тревожност, собствената способност за справяне с тревогата също има значение, за да бъде контролиран този симптом и да не се отразява тежко върху качеството на живот.
Финансова тревожност
Паник атаките (наричани още „тревожни атаки“ или „панически пристъпи“) представляват кратки, но изключително интензивни пристъпи на тревожност, които са съпроводени от физическите симптоми на страха: ускорено сърцебиене, задух, замаяност, треперене и мускулно напрежение.
Тези епизоди могат да бъдат изключително редовни и неочаквани, като често не са свързани с очевидна причина или истинска заплаха за живота и здравето. Една паник атака може да продължи от броени минути до половин час, но физическите и емоционалните последици от нея траят до няколко часа.
Паническите пристъпи стават все по-разпространени, като по последни оценки около 35% от населението ще изпитат подобен епизод в даден момент от живота си. За повечето хора това може да са един или два пристъпа, които ще бъдат забравени скоро след отминаването на стресовата ситуация, която ги е причинила.
Но има и пациенти с повторяеми и неочаквани панически атаки, които прекарват продължително време в страх от следващ пристъп често започват да избягват редица поведения и ситуации като излизане от вкъщи и оставане насаме. Те могат да бъдат диагностицирани с паническо разстройство, което има сериозно отражение върху качеството на живот и следва да бъде лекувано с психотерапия и/или лекарства.
Психологическо консултиране на деца и възрастни във връзка с развод
Един развод е тежък за всички членове на семейството. Всеки едни от тях преживява стресова ситуация свързана с нарушение на жизнената стабилност и прекратяването на емоционално значими преживявания.
И , все пак, съществуването в семейното пространство се преживява различно от възрастния и едно дете. Възрастните създават семейство базирайки се на собствения си осъзнат избор. Този избор се гради на зрели размишления и решения и на съответната възраст. При децата е различно. За едно дете съществуването на семейството се явява негова предистория , нещо предшествало неговото появяване и се приема като даденост. Семейството е нещо , което е съществувало вечно, нещо което е било още преди неговото раждане. Ако за възрастните разводът, макар и не приятно и доста драматично събитие,да е продиктуван от тяхната воля и психологически предпоставки, за едно дете това е разрушение на цялата жизнена сфера.
За целите на преодоляването на емоционалният дистрес във връзка с развод или рездяла на родителите, при нас работим с цялостен подход към всечки членове на семейството, защото семейството не е само съжителство , а сложна социална и емоционална структура в битието на децата.
Психологическо оценяване за ТЕЛК
Изследването включва работа с тестови методики
Изследването включва работа с тестови методики в рамките на 60 минути/, обработка на резултатите и предоставяне на готовото психологическо или психиатрично изследване. Изследването се предоставя на клиента до 2 работни дни, в писмен вид в 2 екземпляра.
Психотерапия
Социално тревожно разстройство
Този тип разстройство, често наричано социална фобия, е вид тревожно разстройство, което причинява изключителен страх в социалните среди. Хората с това разстройство имат проблеми да говорят с хора, да се срещат с нови хора и да посещават социални събития.
Страхуват се да бъдат съдени и обсъждани от другите. Те може да разберат, че страховете им са неразумни, но се чувстват безсилни да ги преодолеят. Социалната тревожност е различна от срамежливостта. Срамежливостта обикновено е краткосрочна и не нарушава живота на човек. Социалната тревожност е постоянна и често изтощаваща. Физическите симптоми се изразяват в : изчервяване, гадене, треперене, затруднено говорене, ускорен сърдечен ритъм и т.н. н На психическо ниво човек, страдащ от това разстройство се притеснява интензивно в социални ситуации; няколко дни или седмици преди събитие е напрегнат; избягва социалните контакти и се опитва да се слее с фона; безпокои се, че останалите ще го забележат, когато е напрегнат и дори изпитва нужда от алкохол за да се изправи пред аудиторията. Причините за социалното разстройство не са известни, но настоящи изследвания смятат, че са комбинация от фактори на околната среда и генетиката. Отрицателните преживявания като тормоз, сексуално насилие и семеен конфликт също могат да допринесат за това разстройство.
Паник атаки
Паник атаките (наричани още „тревожни атаки“ или „панически пристъпи“) представляват кратки, но изключително интензивни пристъпи на тревожност, които са съпроводени от физическите симптоми на страха: ускорено сърцебиене, задух, замаяност, треперене и мускулно напрежение.
Тези епизоди могат да бъдат изключително редовни и неочаквани, като често не са свързани с очевидна причина или истинска заплаха за живота и здравето. Една паник атака може да продължи от броени минути до половин час, но физическите и емоционалните последици от нея траят до няколко часа.
Паническите пристъпи стават все по-разпространени, като по последни оценки около 35% от населението ще изпитат подобен епизод в даден момент от живота си. За повечето хора това може да са един или два пристъпа, които ще бъдат забравени скоро след отминаването на стресовата ситуация, която ги е причинила.
Но има и пациенти с повторяеми и неочаквани панически атаки, които прекарват продължително време в страх от следващ пристъп често започват да избягват редица поведения и ситуации като излизане от вкъщи и оставане насаме. Те могат да бъдат диагностицирани с паническо разстройство, което има сериозно отражение върху качеството на живот и следва да бъде лекувано с психотерапия и/или лекарства.
Паническо разстройство или така познатите ни „паник атаки“
При него може да изпитате повтарящи се пристъпи на паника в неочаквани моменти.
Човек с паническо разстройство може да живее в страх от следващата паническа атака. Може да имате паническа атака, когато почувствате внезапен ужас, за който няма очевидна причина. Самата паника представлява рязък прилив на силен страх или силен дискомфорт, който достига връх в рамките на минути. Усещането за паник атака се проявява между 5-20 мин. И може да е придружено с много симптоми, измежду които: ускоряващ се сърдечен ритъм, недостиг на въздух, световъртеж и замаяност, треперене, изпотяване, втрисане и т.н
Обсесивно-компулсивно разстройство
Обсесивно-компулсивно разстройство е хронично психично състояние, характеризиращо се с обсесии, които водят до натрапчиво поведение.
Хората често проверяват по няколко пъти, за да се уверят, че са заключили входната врата или винаги носят аксесоари за късмет, практикуват прости ритуали или навици, които ги карат да се чувстват по-сигурни. Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с повтарящи се, нежелани мисли (обсесии) и нерационални, прекомерни пориви за извършване на определени действия (компулсии). Тези мисли се появяват по няколко пъти в деня и могат да съсипят ежедневието.
Хранителни разстройства
Всеки един засегнат от хранително разстройство човек, изпитва симптомите на нарушението по свой собствен индивидуален начин, като често се случва да преминава от един вид хранително разстройство към друго или да пък съвместява припокриващи се диагнози
Всеки един засегнат от хранително разстройство човек, изпитва симптомите на нарушението по свой собствен индивидуален начин, като често се случва да преминава от един вид хранително разстройство към друго или да пък съвместява припокриващи се диагнози. В тази секция сме се опитали да дадем кратка информация за най-често срещаните симптоми и последиците от основните видове хранителни разстройства, като разбира се отчитаме факта, че протичането и последиците са строго индивидуални и варират от човек до човек, затова и считаме, че индивидуалния подход към лечението е ключов за успешността му.
Често в обществото битува вярването, че хранителните разстройства са съзнателен избор за начина на живот. Точно обратното на това схващане – те са сериозно и често фатално по своя край разстройство, което причинява сериозни нарушения в поведението по отношение на храненето и храната у засегнатия. По-долу са представени трите най-често срещани хранителни разстройства.
Анорексия невроза
Много често хората, страдащи от анорексия невроза считат себе си за пълни или с наднормено тегло, въпреки че обективната реалност показва друго – те са с тегло значително под нормата. Контролът върху храната, теглото и всичко свързано с нея се превръща в обсесия за страдащите. Те обикновено мерят своето тегло по няколко пъти на ден, стриктно следят количеството погълната храна, размерът на порциите, калориите в тях и доста често консумират изключително малки количества от определен вид храна, който те смятат за „позволен“ или най-ниско калоричен. Част от страдащите от анорексия невроза, също така имат епизоди на неконтролируемо преяждане, последвани от „изчистващи“ поведения, чиято цел е да освободят тялото от приетите калории и да ограничат натрупването на килограми след преяждането. Такива поведения са например екстремно спазване на диета през следващите няколко дена, много интензивно правене на упражнения и спортуване, използване на диуретици и разхлабителни, самопредизвикано повръщане.
Булимия невроза
Страдащите от булимия невроза често изпитват повтарящи се епизоди на консумиране на прекомерно големи количества храна, като през това време те губят усещането си за контрол върху ситуацията и епизода. Тези епизоди на преяждане са последвани от действия, целящи да компенсират преяждането, като самопредизвикано повръщане, злоупотреба с диуретици и разхлабителни, постене или спазване на стриктна диета, прекомерно правене на упражнения и спортуване, както и честа комбинация от по-горе описаните действия, които ще наричаме цикъл „преяждане – прочистване“ по-нататък.
За разлика от страдащите от анорексия невроза, хората, страдащи от булимия обикновено са с нормално, здравословно тегло за възрастта и ръста, дори някои от тях са с тегло леко над нормата. Но също като индивидите, с анорексия невроза, те изпитват страх от натрупване на килограми, искат да отслабнат и са изключително критични и обсебени от формата на тялото и теглото си. Обикновено, страдащите от булимия се опитват да запазят булимичните си епизоди в тайна, тъй като те са съпроводени от чувство на отвращение или срам. Цикълът „преяждане – прочистване” може да се случи на почти всяко място, с честота от няколко пъти седмично до няколко пъти на ден.
Компулсивно преяждане
Компулсивното преяждане се характеризира със загуба на контрол върху храненето. За разлика от булимия невроза, тук епизодите на преяждане не са последвани от “прочистващи” поведения като повръщане, упражнения или диета. В резултат на това, страдащите от компулсивно преяждане често са с наднормено тегло, което ги поставя в групата на застрашени от развитие на сърдечно-съдови заболявания и високо кръвно налягане. На психологическо ниво те също изпитват високи нива на дистрес, срам и вина, заради епизодите си на неконтролируемо преяждане, което в техния случай може да доведе до още по-чести епизоди на преяждане.
Психосоматични състояния
Психосоматиката е посока в медицинската и психологическата наука, която изучава влиянието на психологическите процеси върху физическите заболявания. С други думи, психосоматиката се разбира като емоционален стрес и психологическа травма, които не намират изход на емоционалната равнина и се превръщат в физическо заболяване или болест.
Терминът „психосоматично разстройство“ се използва главно за означаване на „физическо заболяване, за което се смята, че е причинено или се влошава от ментални, психични фактори“. Терминът се използва и когато умствените фактори причиняват физически симптоми, но където няма физическо заболяване. Например, болка в гърдите може да бъде причинена от стрес и физическо заболяване не може да бъде намерено.
Психосоматиката е посока в медицинската и психологическата наука, която изучава влиянието на психологическите процеси върху физическите заболявания. С други думи, психосоматиката се разбира като емоционален стрес и психологическа травма, които не намират изход на емоционалната равнина и се превръщат в физическо заболяване или болест.
Терминът „психосоматично разстройство“ се използва главно за означаване на „физическо заболяване, за което се смята, че е причинено или се влошава от ментални, психични фактори“. Терминът се използва и когато умствените фактори причиняват физически симптоми, но където няма физическо заболяване. Например, болка в гърдите може да бъде причинена от стрес и физическо заболяване не може да бъде намерено.
Хипнотерапия
Хипнозата е най-ефективна за лечение на психосоматични разстройства. След като се освободи от негативния сценарий, разиграван от въображението с помощта на хипнотично внушение, тялото стартира механизми за възстановяване и нормализиране на функциите на всички системи. В резултат на това вашето здраве се подобрява пред очите ви и всички патологични симптоми изчезват за кратък период от време. Например успешно се практикува хипноза при заекване. Също така доста ефективно е лечението на неврози с хипноза, което в този случай е елемент от комплексната терапия.
Какво е хипнозата. Кратка екскурзия в нейното историческо минало. Научно обяснение на същността на хипнозата, нейното приложение в психологията, психиатрията и психотерапията.
Хипнозата е феномен, познат на човечеството от дълго време, който има известна мистична аура и все още е в етап на изучаване и разширяване на своя обхват. Всеки има груба представа какво е това, а някои дори са пряко запознати с него.
За съжаление, отношението към хипнозата е двусмислено, като страховете са свързани с факта, че хипнозата може да се използва не само с добри намерения. Следователно използването на хипнотично внушение е оправдано само от медицинска гледна точка и само в случаите, когато е с доказана ефективност. Но реалността на съвременния свят е, че хипнотичните техники се използват не само за лечение, но и за невро-лингвистично програмиране (НЛП), коучинг и различни духовни практики.
В същото време хипнотичното влияние е внимателно скрито.
Самият термин хипноза се превежда от гръцки като сън. Въпреки че хипнозата няма много общо със съня.
Първо, хипнозата е процес, насочван и контролиран от хипнотизатора, докато естественият сън е явление, свободно от външна намеса и е продукт на инхибиране на нервните процеси.
Второ, хората под хипноза запазват паметта и дори способността да се противопоставят на внушенията, а също така могат да извършват определени действия, докато сънят практически не се контролира от съзнанието.
Трето, хипнозата може да има забавен ефект от изпълнението на предложените инструкции, а сънят изобщо не може да бъде команда за действие, тъй като основната му функция е възстановяването на жизнеността и нервния потенциал, което предполага максимална релаксация на всички системи на тялото.
Състоянието на хипноза е временно непълно блокиране на съзнанието, когато пациентът, като антена, получава сигнали само от хипнотизатора, игнорирайки останалата част от информационния пул. По време на хипноза се наблюдава изключителна концентрация на вниманието върху един фактор, в повечето случаи върху гласа на хипнотизатора, както и повишена внушаемост. Между другото, човек изпитва такива състояния на лек транс почти всеки ден, например, когато ентусиазирано чете книга, мисли за някакъв важен проблем или се опитва да реши проблем. По това време всички външни стимули сякаш престават да съществуват.
Може да бъде много трудно да привлечете вниманието на човек, който е дълбоко потопен в мисли или работа. Той може да отговаря, често неуместно, на зададените въпроси, но го прави автоматично.
Що се отнася до внушението , то целта на внушението е да задейства несъзнателен механизъм за реализиране на отношението.
Има различни теории, обясняващи същността на хипнозата. Общоприето е да се счита за състояние на променено съзнание, но фактите само потвърждават, че по време на хипноза действително се наблюдават промени в нервната дейност на мозъка. Все още не са идентифицирани маркери, чрез които може да се определи наличието на хипнотично въздействие върху субектите и да се оцени степента на тяхната хипнотизираност.
Откога човечеството е запознато с хипнозата?
Повече от 3 хиляди години хората използват хипнотично въздействие. Използван е от жреците на Древен Египет, лечителите на Древна Гърция и Рим, Тибет, Индия и Изтока, шаманите на Сибир, магьосниците на Южна Америка и религията на вуду.
В Европа хипнозата започва да се изучава през 18 век. Наричат го животински магнетизъм на Месмер, сомнамбулизъм и осъзнат сън, но едва през 1820 г. ученикът на Месмер, дьо Кувилер, използва за първи път термина „хипноза“, който е въведен през 1842 г. от английския лекар Джеймс Брейд.
Първото прилагане на хипнозата в официалната медицина е свързано с проблема с анестезията при стоматологични и хирургични интервенции. Например шотландският лекар Джеймс Есдейл е извършил стотици операции под хипнотична анестезия. За да направи това, той поставя пациента в толкова дълбок транс, че не само чувствителността към болка изчезна, но и възприемането на внушенията на самия хипнотизатор. През 1859 г. лекарят от Франция, Пол Брока, извършва хирургична интервенция под хипноанестезия пред Академията.
В края на деветнадесети век се формира Парижката школа по хипноза. Неин виден представител е френският експериментален невролог J.M. Шарко, ръководител на неврологичното отделение в болница Salpêtrière в Париж. Той изследва феномените на каталепсия, летаргия и сомнамбулизъм. В своите експерименти той използва физически шокови фактори, за да предизвика транс – светлина, температура, звук, метали, електричество, лекарства, магнити и др.
Школата по хипноза в Нанси се свързва с името на Иполит Бернхайм, който създава Института по хипноза във френския град Нанси. Той смята, че хипнозата е преди всичко въпрос на внушение и въздействие върху въображението на човека, а не на действието на физически фактори. Едва през 1890 г. тези две школи се обединяват, когато ръководителят на клиниката Шарко, неврологът Джоузеф Бабински, признава възможността за използване на хипнозата за терапевтични цели.
Що се отнася до местната школа по хипноза, нейното формиране е свързано с трудовете на такива изключителни учени като В.М. Бехтерев и К.М. Платонов, които се фокусират върху търсенето на анатомичните и физиологичните основи на хипнозата. За разлика от западните школи, те не са взели предвид аспекти като психология и психоанализа. Те разглеждат внушението като механичен процес, обясняват силата на внушението само с дълбочината на потапяне в транс и напълно пренебрегват характеристиките на човешката психика и психологическото взаимодействие между хипнотизатора и пациента.
Най-значим принос за развитието на хипнологията имат Зигмунд Фройд, Дейв Едман и Милтън Ериксън.
Фройд, който разработва основите на психоанализата, първоначално е привърженик на хипнозата, която усвоява в школите в Париж и Нанси. Фройд използва хипнотични техники, за да предизвика потиснати, скрити спомени у пациента. Тази посока става основата на регресивната хипноза, един от видовете хипноза, използвани в наше време. Впоследствие Фройд се концентрира върху чистата психоанализа, въпреки че не отрича използването на регресивна хипнотерапия за постигане на бързи резултати.
Дейв Елман (Копелман) е известен с работата си по медицинска хипноза и управление на хипнотична болка. Техниката, която той разработи, наречена „напътствие на Елман“, позволява да се постави пациента в дълбок транс за няколко минути и да се контролира на всеки етап.
Милтън Ериксън е основателят на нов клон на хипнотерапията, наречен Ериксонова хипноза. Неговата особеност е косвеното внушение, метафоричните и двойни послания, за разлика от директните хипнотични внушения. Освен това той поставя диагнозата не преди лечебния процес, а по време на терапията.
Той обяснява това, като казва, че е възможно да се разбере природата на психопатологичния процес само като се вземе предвид реакцията на пациента към използваните методи на въздействие.
Ериксън също разширява обхвата на състоянието на хипноза, за да включи повече от състоянието на транс. Ериксоновата хипноза сега е най-популярна сред опитни хипнотизатори, които предпочитат индиректните внушения пред директните. Това се дължи на факта, че подсъзнанието реагира буквално на директни инструкции и може да действа по свое усмотрение. При непряко внушение неадекватната реакция е практически изключена, тъй като подсъзнанието само установява логически връзки и се движи в посоката, умело насочена от хипнотизатора.
При какви заболявания и състояния е ефективна хипнозата?
Към хипнотерапевт най-често се обръщат за такива нарушения и проблеми като:
- различни фобии;
- наркотична зависимост;
- освобождаване от лоши навици и зависимости;
- управление на болката;
- кожни заболявания;
- желание за подобряване на спортната форма;
- хранителни разстройства;
- постигане на релаксация;
- предоперативна психологическа подготовка (премедикация) и др.
- тревожни разстройства;
- паник-атаки;
- проблеми със съня ;
- психо-соматични проблеми ;
Хипнозата е най-ефективна за лечение на психосоматични разстройства. След като се освободи от негативния сценарий, разиграван от въображението с помощта на хипнотично внушение, тялото стартира механизми за възстановяване и нормализиране на функциите на всички системи. В резултат на това вашето здраве се подобрява пред очите ви и всички патологични симптоми изчезват за кратък период от време. Например успешно се практикува хипноза при заекване. Също така доста ефективно е лечението на неврози с хипноза, което в този случай е елемент от комплексната терапия.
Повечето психични разстройства са свързани с дисонанс между фалшиви и реални нужди. Съзнанието е отговорно за фалшивите нужди, така наречените „желания“, което ги формира от минал опит или обществено мнение, докато истинските нужди са скрити от подсъзнанието. Регресивната хипноза помага да ги измъкнем оттам. Осъзнавайки истинските си нужди, човек най-накрая може да ги осъзнае и по този начин да си възвърне спокойствието. Понякога това дори не изисква хипнотично внушение, съзнанието и подсъзнанието синхронизират работата си и по този начин осигуряват успешната себереализация на индивида.
Хипнотерапията може да бъде ефективна при лечение или намаляване на симптомите на соматични заболявания, а именно:
- Синдром на раздразнените черва.
- Възпалителни процеси.
- Различни нарушения на имунния отговор – хипнозата спомага за намаляване на силата на алергичните прояви при незабавни и забавени реакции, повишава производството на имуноглобулини.
- Синдром на болка с различна етиология (онкология, раждане, интоксикация, изгаряния, костна и зъбна болка). В някои случаи хипнозата може да служи като алтернатива на химическата аналгезия.
Както можете да видите, обхватът на използване на хипнозата и хипнотерапията е доста широк и разнообразен .
Най-разпространени митове за хипнозата и хипнотерапията :
мит: Хората с нисък праг на контрол над себе си и ситуацията и слаба воля са по-податливи на хипноза.
истина: В действителност изследване, проведено в България от Д. Митрева през 2008г. показва, че няма връзка между контрола, бил той висок или слаб и податливостта на хипноза.
мит: Само малък процент от хората могат да бъдат хипнотизирани.
истина : Всъщност почти всеки може да бъде хипнотизиран. Световните изследвания свидетелстват, че само 10-14% от хората не се подават на хипноза, но дори това е въпрос на коментари и обсъждания в научните среди, защото според някои изследователи относно хипнозата, докато всеки е податлив, то някои хора влизат в по-дълбока степен на хипноза, а други в по-лека. Податливостта на хипноза е универсална черта, която не се влияе от възрастта и индивидуалните особености, като се отчитат единствено някои полови различия.
мит: Хипнотизаторът властва над хипнотизирания.
истина : В хипнозата няма нито власт, нито подчинение. По време на хипноза не се губи контрол нито над разума, нито над поведението или действието. Хипнозата работи с несъзнаваното, но то е волево, може да избира, да взима решения, така че в хипноза човек не би направил нищо, което не би направил и в будно състояние. Хипнозата не е магия, тя е наука.
мит: Човек може да бъде хипнотизиран против волята му.
истина: Съгласието е абсолютно необходимо – никой не може да бъде хипнотизиран против волята му.
мит: Ако човек е в хипноза, може да умре.
истина: Това е най-абсурдният мит за хипнозата. Вероятността човек да умре докато е в хипноза е точно толкова голяма, колкото да умрете докато гледате телевизия, слушате радио, готвите или чистите, спите или си почивате, докато спортувате, пиете кафе с приятели или правите каквото и да е от вашето ежедневие.
мит: Хипнотерапията изисква състояние на дълбок транс и винаги има загуба на спомени от самата хипноза.
истина: В повечето случаи се използва леко или средно ниво на хипноза като дори не се стига до дълбок транс.
мит: Има риск да не се “събудите” след хипноза.
истина: Няма дори и минимална опасност това да се случи. Ако по някаква причина бъдете оставен по време на хипноза от хипнотизатора, процесът или ще премине в естествен сън (в случай, че сте много уморен), след което ще се събудите, или ще излезете от това състояние скоро след като хипнотизаторът спре да говори.
мит: Няма да помните нищо от това, което се случва по време на хипноза.
истина: В състояние на леко или средно ниво на хипноза вие сте напълно наясно какво се случва по време на и след хипнозата. В хипноза вие сте с много по-ясен ум отколкото в будно състояние. В дълбоко ниво на хипноза може да се появи феноменът амнезия. Съзнанието само избира дали да помни или не – това е ваш избор, но ако поискате, ще си спомните всичко.
мит: Ортодоксалната медицина заклеймява хипнозата.
истина: В целият свят хипнозата е уважаван и признат метод за терапия на зависимости. Особено добри резултати се наблюдават при отказване от тютюнопушене, също така и при други зависимости – алкохолизъм, наркотици, хранителни разтройства, панически разстройства и различни фобии. Хипнозата е ефективен метод за редуциране на нивата на стрес и физическа болка. Имената на проф. Чалаков и Атанасов (декапсулация), бележат основите на хипнотерапията в България. През 70-те години в ИСУЛ са се практикували операции, по време на които вместо упойка е използвана хипноза като средство за обезболяване. В наши дни има зъболекари, които изваждат или лекуват зъби чрез хипноза.
Фобия
Фобията е прекомерна и ирационална реакция на страх. Ако имате фобия, може да изпитате дълбоко чувство на страх или паника, когато срещнете източника на страха си. Страхът може да бъде от определено място, ситуация или обект. За разлика от общите тревожни разстройства, фобията обикновено е свързана с нещо конкретно.
Хората с фобии често осъзнават, че страхът им е ирационален, но не могат да направят нищо по въпроса. Такива страхове могат да създадат пречки в работата, училището и личните взаимоотношения. Генетичните и екологичните фактори могат да причинят фобии. Децата, които имат близък роднина с тревожно разстройство, са изложени на риск от развитие на фобия. Конкретни събития, които са застрашили живота ви по някакъв начин, могат да доведат до фобия. Например стоенето в затворени пространства, екстремни височини и ухапвания от животни или насекоми – могат да бъдат източници на фобии. Често хората развиват фобии след черепно-мозъчни травми или пък след злоупотреба с вещества и изпадане в депресия.
Посттравматично стресово разстройство
Това е разстройство на психичното здраве, което започва след травматично събитие.
Това събитие може да включва реална или предполагаема заплаха от нараняване или смърт (природно бедствие, физическо или сексуално насилие, злополука). Хората страдащи от ПТСР изпитват повишено чувство за опасност. Естествената им реакция за борба или бягство се променя, което ги кара да се чувстват стресирани или уплашени, дори когато са в безопасност. Може да наруши нормалните им дейности. Думи, звуци или ситуации, които ви напомнят за травма, могат да предизвикат симптомите. Симптомите разбира се са индивидуални, като открояващи са: ретроспекции, в които се чувствате сякаш преживявате отново събитието; кошмари; психически стрес, когато се сетите за него; избягване на местата, предизвикали тази емоция; раздразнителност и проблем с концентрацията; негативни мисли за себе си; чувство за вина и намален интерес към дейности, които сте обичали преди.
Разстройствата, свързани с тревожности могат да бъдат лекувани с лекарства, психотерапия или комбинация от двете. Някои хора, които имат лека форма или страх от нещо, което могат лесно да избегнат, решават да живеят с това състояние и да не търсят лечение.
Тренинги
Релаксации
Релаксацията означава тялото да се отпусне физически и психически, да се намалят максимално тревогите, напрежението и стресът, които се считат за едни от най-големите виновници на някои от болестите. Защо релаксацията ни е необходима и можем ли да живеем непрекъснато под напрежение, без да се отпускаме?
Всъщност, релаксацията подпомага здравия ум и тяло. Когато сме отпочинали и успокоени, мислим по-добре, фокусираме се по-бързо, но и сме по-производителни на работното място. При отпускане се увеличава притокът на кръв към мускулите. Така се осигурява много повече енергия, по-добър метаболизъм и по-добра памет. Спокойният ум е добра основа за взимането на по-добри решения. Почивката позволява и по-добър контрол над емоциите ни. Ако релаксираме редовно, шансът от депресия също намалява, а настроението се подобрява.
В контекста на тревожните разстройства, при нас прилагаме техники за релаксаци като част от основната терапия на тревожността и обвързване на ума с настоящето и дефокусиране.
Медитации
За медитацията са изписани и могат да се изпишат хиляди страници – тя е нещо, което не може да бъде обхванато от няколко страници.
По време на медитация се опитваме да отидем отвъд обусловения (кондиционирания) ум и да се свържем с нещо в нас, което е по-дълбоко от мислите, емоциите, възприятията, вярванията, желанията, надеждите и прочие продукти на мозъка ни. Това нещо се нарича с различни имена (дух, душа, Бог, есенция, същност, вътрешно същество и т.н.), но може да бъде описано и като вътрешен наблюдател или свидетел – това, което наблюдава случващото се в нас и тялото ни (мисли, емоции, телесни усещания и т.н.), но важното е, че не е нашите преживявания, а отвъд тях, което ни дава усещане за центрираност, стабилност, здрав център/ядро.
Предвид впечатляващият списък е абсолютно обосновано да се каже, че може да се прилага за подобряване на усещането за благополучие и преживяването на човек в живота от всеки.
Но освен това има страхотно приложение в психотерапията:
– за осъзнаване на базовите модели на поведение/мислене/преживяване – базисните вярвания и вътрешния ни диалог. Помага да разбереш механиката на собственото си ментално страдание и да прекратиш излишното такова – за излизане от илюзиите и мисловните сценарии и филми;
– помага за дезавтоматизацията на навици (включително мисловни, емоционални и поведенчески модели), така че да не бъдеш заложник на императивите на мислите си и желанията си;
– за намаляване на стреса и тревожността – особено при тревожните разстройства и най-вече при генерализираната тревожност.
Терапия на вагусния нерв във връзка с тревожни състояния
Какво представлява вагусовият нерв?
Първо, вагусовият нерв, наричан още блуждаещ нерв, е най-дългият нерв в тялото, който започва от продълговатия мозък като десети черепномозъчен нерв, спуска се надолу от двете страни на врата и след това инервира ларинкса, трахеята, храносмилателната система, черния дроб, далака, панкреаса, сърцето и белите дробове, бъбреците, щитовидната жлеза и други органи.
Този нерв е основен играч в парасимпатичната нервна система или частта от нервната система, която се занимава с функциите „почивка и храносмилане” в тялото (за разлика от симпатичната нервна система, която се занимава с реакциите „бий се или бягай”).
Вагусов тонус
Тонусът на вагусовия нерв е особено важен за активирането на парасимпатичната нервна система. Вагусовият тонус се измерва като се проследява сърдечната честота наред с честотата на дишането. Честотата на биене на сърцето се ускорява леко когато вдишате и се забавя леко когато издишате. Колкото по-голяма е разликата между сърдената честота при вдишане и при издишане, толкова по-висок е вагусовият тонус. По-високият вагусов тонус означава, че тялото ви може да се отпуска по-бързо след стрес.
С какво се свързва високият вагусов тонус?
Високият вагусов тонус подобрява функцията на много системи в тялото като води до: по-добро регулиране на кръвната захар, снижава риска от удар и сърдечно-съдови заболявания, снижава кръвното налягане, подобрява храносмилането посредством по-доброто производство на основни стомашни и храносмилателни ензими и намалява мигрените. По-високият вагусов тонус също така се свързва с по-добро настроение, снижаване на депресията, по-малко безпокойство и по-голяма издръжливост на стрес. Една от най-интересните роли на вагусовия нерв е че той в основни линии следи микробиома (стомашно-чревната микрофлора) и задейства отговор за модулиране на възпалението на база на това дали или не засича патогенни спрямо непатогенни организми. По този начин стомашният микробиом може да въздейства положително на настроението, нивата на стрес и да снижава цялостното възпаление, а оттам и болката, причинена от него.
С какво се свързва ниският вагусов тонус?
Ниският вагусов тонус се свързва със сърдечно-съдови заболявания и удари, депресия, диабет, синдром на хроничната умора, влошаване на познавателната функция, и с много по-високи проценти на въвзпалителни заболявания. Възпалителните заболявания включват всички автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, възпалително заболяване на червата, ендометриоза, автоимунни тироидни заболявания, лупус и така нататък).
При нас използване комплексен холистичен подход при терапията на вагусния нерв, независимо дали е свързано с общо психологическо състояние или при преработката на тревожни състояния. За целта сме разработили комплекс от упражнения и психологически подход.
Мотивационни тренинги
Мотивацията е процесът, който инициира, насочва и поддържа целенасочено поведение. Това е, което ви кара да действате, независимо дали получавате чаша вода, за да намалите жаждата си или четете книга за придобиване на знания.
Мотивацията включва биологични, емоционални, социални и когнитивни сили, които активират поведението. Във всекидневната употреба терминът „мотивация“ често се използва, за да опише защо човек прави нещо. Той е движещата сила на човешките действия.
Мотивацията не се отнася само до факторите, които активират поведението; тя включва и факторите, които ръководят и поддържат тези целенасочени действия (макар че такива мотиви рядко се наблюдават пряко). В резултат на това често се налага да правим изводи за причините, поради които хората правят нещата, които правят, въз основа на наблюдаемо поведение.
Какво точно се крие зад мотивацията и защо ни кара да действаме?
Има много различни приложения за мотивация. Тя служи като водеща сила за цялото човешко поведение, но разбирането на това как работи и факторите, които могат да окажат въздействие върху мотивацията, имат огромна важност.
Например, ако разбираме как работи мотивацията, тогава можем да:
- Помогнем за подобряване на ефективността
- Помогнем за предприемане на действия;
- Насърчаваме хората да се занимават със здравословно поведение;
- Помогнем на хората да избягват нездравословно или дезадаптивно поведение като поемане на риск и пристрастяване;
- Помогнем на хората да чувстват живота си под контрол:
- Подобрим общото благосъстояние и щастие;
Фитотерапия
Бахова терапия
Д-р Едуард Бах е обяснил по следния начин действието на своите есенции от цветове: „Определени диворастящи висши растения могат чрез своите по-висши трептения да повлияват човешките трептения и да откриват достъпа до нашата духовна същност. Те отмиват недостатъците на характера, които причиняват нашите страдания. Като хубавата музика или другите възвисяващи неща, те са в състояние да ни дарят мир и да ни освободят от нашите страдания.
Те не лекуват пряко болестта, а чрез висшите трептения проникват в нашето Висше Аз, в което болестта се стапя като сняг на слънце. Няма истинско излекуване без нагласа към душевен мир и вътрешно чувство на щастие.“
Цветотерапията е разработена през 30-те години на двадесети век като уникален метод, който в никакъв случай не трябва да се бърка с класическата фитотерапия, при която целебният ефект се дължи на съдържащите се в билките химически субстанции или с хомеопатията, където лекарствата се приготвят по друг начин. В терапевтичната система на д-р Бах след прецизен подбор са включени 38 цветя, от които се извличат фини вибрационни енергии, които имат способността да възстановяват хармонията и баланса на собственото ни енергийно поле.
С развитието на квантовата физика много от неизвестните и странни за момента факти започнаха да намират своето обяснение. Вече се говори за квантова медицина, за вибрационна медицина. Цветотерапията на д-р Бах е вид вибрационна медицина, която действа на финните нива и по-този начин ефекта се проявява и на физическо ниво.
Апаратни терапии
Биофийдбек
Биофийдбек или биологична обратна връзка е научно доказан метод, който позволява на човек да наблюдава как реагира тялото му при различни ситуации, мисли и емоции. За се научи да разпознава променя и контролира своите физиологични процеси, за да подобри своето здраве , да намали стреса и подобри своите постижения.
Как се прилага биофийдбек ?
Тази интервенция се извършва с помощта на малки сензори, които се нанизват на пръстите , електронна усилваща апаратура и специализиран софтуер, които в реално време подават информация за промените във физиологични процеси в тялото. Като по този начин вниманието на човек към тях се изостря и той се научава да им повлиява съзнателно. Биофийдбек методът не е лечение, а самообучаваща стратегия, при която се измерват промените в напрежението на скелетните мускули, изпотяването на кожата, сърдечния и дихателния ритъм, кръвоснабдяването и електрическата активност на мозъка и други параметри, свързани с нивото на стрес и тревожност, концентрацията на вниманието и баланса между активност и релаксация в организма. Информацията за измерените промени незабавно се връща обратно на тренираното лице, представена в разбираема визуална, звукова форма или във вид на компютърна игра. Така човек се учи да регулира реакциите си на стрес като управлява играта не с мишка, а само чрез промените в тялото си.
Какво е стреса ?
Стресът е сложен комплекс от био-енергетични реакции на организма в процеса на адаптация и справяне с всички задачи от ежедневието – от физическа тренировка, учене за изпит до преживяване на остри емоционални реакции или хронично напрежение. Разбиран в този контекст стресът е неизбежен и успешното управление на стреса е и разумно управление на собствените енергийни „ресурси“. От съществено значение в този процес е човек да се научи да осъзнава и регулира реакциите си на стресорите – не можем да избегнем стреса, но можем да се научим да реагираме на изискванията за адаптация от средата по по-благоприятен начин.
Биофийдбек тренингът помага при:
Дефицит на вниманието.
Тревожни разстройства, депресия, агресивност
Помощна терапия при възстановяване след инсулт
Мигрена, тенсионно главоболие, епилепсия
Съпътстваща терапия при зависимости
Астма, високо кръвно налягане
Нарушения на съня
Състояния на хронична болка
Храносмилателни разстройства, изостряни от стрес
Стресогенни и неврологични разстройства
За подобряване устойчивостта на стрес и работоспособността при рискови професии, музиканти, спортисти и хора на бизнеса
Как биофийдбек подпомага терапията на стресогенни разстройства на здравето и подобряването на постиженията в работата ?
Съобразно множество изследвания на американската асоциация по приложна психо-физиология приблизително 80% от разстройствата на здравето са утежнявани или директно провокирани от реакции на хроничен стрес. Стратегията на всички биофийдбек методи е да се научим да променяме психическите си състояния чрез промяна на стоящите в основата им физиологични състояния. Състояния като тревожност, липса на концентрация, стрес, безсъние, гняв или спокойствие имат характерни и измерими с биофийдбек физиологични проявления – тоест те са въплатенив тялото. Хроничната тревожност и паник атаките например са съпроводени с учестено и плитко дишане, повишено мускулно напрежение, неспособност за задържане на вниманието, изпотяване и охлаждане на ръцете и краката.
Когато човек се научи да диша бавно и плавно, да отпуска мускулните напрежения, да повишава температурата на ръцете си и да поддържа спокойно и будно внимание, тогава се променя и режимът на работа на мозъка. След трениране на задържане на тези благоприятни състояния с помощта на обратна връзка се изграждат нови условни рефлекси и навици, които се автоматизират – тоест вече не е необходимо човек да полага съзнателни усилия да регулира психо-физичното си състояние. Така се променя качеството на неговото присъствие и той започва да възприема стресорите от средата по нов начин.
ПРИЛОЖЕНИЯ НА БИОФИЙДБЕК СИСТЕМИТЕ В КОНТЕКСТА НА ПСИХОТЕРАПИЯТА
► Отработване на нови стратегии за отреагиране на стресори при клиенти със стресогенни соматични разстройства
► Обективно измерване и визуализиране на физиологичния ефект от реакцията къмпсихо-социални стресори
► Обективно измерване и визуализиране на физиологичния ефект от заучаването нанови реакции към стресорите
► Обективно измерване на физиологичния ефект от техники за релаксация исаморегулация
► Отработване на умения за контрол върху вниманието както за концентрация, така иза релаксация
► Диагностика на индивидуалния за измерваното лице психо-физиологичен стереотип на реагиране на стресори
► Визуализиране на „физиологичната цена“, която човек „плаща“ за справяне съсстресори от средата
► Оценка на способността за възстановяване между редуващи се психо-социалнистресори
► Ранно предвиждане на тенденции за невъзстановяване, акумулиране на стрес и загубана енергичност
► Ранно идентифициране и предвиждане на маладаптивни стратегии за справяне съсстреса
► Ранно разпознаване на тенденции към развиване на „бърнаут синдром“
► Избор и оценка на ефективността на методи за редуциране на стреса съобразнотяхното реално физиологично въздействие върху автономната нервна система наизследването лице
За всички, които желаят да:
• Да преодолеят ситуационната и генерализирана тревожност;
• Подобрят паметта и концентрацията си;
• Контролират емоционалността си;
• Увеличат креативността си;
• Вземат по-добри решения;
• Да преодолеят паник атаки;
• Редуцират стреса;
• Регулират съня си.
Колко сесии са необходими за преодоляване или облекчаване на симптомите ?
Броят тренировъчни сесии зависи от съпътстващите заболявания и мотивацията на пациента за заучаване на умения за саморегулация. Като цяло може да се каже, че варира от 5-10 до 20-40 сесии.
Производител на оборудването и софтуера – Verim Полша.
Аудио – Визуален тренинг
Аудио – визуален тренинг е високо ефективен неинвазивен метод , който помага за промяна в състоянието на мозъчната възбуда, повишавайки фокусът, релаксацията, мисленето и по- ефективното функциониране на мозъка.
С АВТ-плавно, безопасно и без волеви усилия се насърчават ситуационно-подходящи състояния на дълбока релаксация, временно дистанциране от неспирните мисли и вътрешния диалог, сън или спокойна концентрация на вниманието и енергетизиране. За постигане на тези състояния АВУ използва невро-регулиращи електронни релакс системи, познати като майнд машини, които генерират меки светлинни пулсации през очила със светодиоди и ритмични тонове през слушалки. Чрез процеса на увличане (тенденцията на физиологичните процеси да реагират на ритмични стимули от средата и да се синхронизират адаптивно с честотата на техния ритъм) АВУ насърчава подходящото ниво на мозъчна възбуда, увеличава кръвоснабдяването на кората на мозъка, повишава метаболизма на глюкозата в нервните клетки, стимулира отделянето на благоприятни невротрансмитери и комуникацията между невроните.
Комбинираният резултат от всички тези въздействия на АВУ води до подобрено мозъчно, умствено и ментално функциониране – без страничните химически ефекти, свързани с приема на психо-активни вещества, алкохол или лекарства.
Принципът на аудио-визуалното увличане на мозъчните вълни успешно се прилага като нефармакологичен подход при терапията на психосоматични, неврологични и други разстройства на здравето, свързани със стрес, болкови синдроми и дисфункции на мозъка както и за подобряване концентрацията на вниманието и ученето, усвояването на умения за дълбока релаксация, достигането на върхови постижения в спорта, бизнеса и изкуствата. Широкото поле на приложения на метода се обяснява с възможността му бързо и ефективно да въздейства върху активността на мозъка.
Релакс-системите се използват от лекари, психолози, треньори или частни потребители у дома, за да нормализират мозъчната активност при хроничен стрес, психо-соматични и някои неврологични разстройства.
Огромното количество часове опити и изследвания са научили изследователите как да създават и използват програми за отпускане и релаксация , за стимулация и за облекчаване на болка и стрес от различен характер. В повечето случаи хората съобщават за следните състояния и усещания по време на АВТ сесия или след това :
Дълбока психическа и физичекса релаксация и повече енергичност
Утихване на непрестанните мисли и обикновенно непрестанния вътрешен диалог
Визуални образи, цветове и модели
Чувство на “заземеност” и спокойствие
Повишена умствена яснота при решаване на проблеми
Подобрени междуличностни отношения като следствие от редовно изпитваното състояние на релаксация
КАКВО Е АВУ или АУДИО-ВИЗУАЛНО УВЛИЧАНЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ВЪЛНИ (АВУ) ?
► Аудио – Визуалното Увличане на мозъчните вълни ( АВУ ) е научно валидиран апаратен метод за промяна, балансиране и безопасно нормализиране на процесите на възбуждане и задържане в мозъка. Посредством очила с вградени светодиоди и слушалки към мозъка се подават специфични ритми от светлинни и звукови пулсации. С промяната на ритъма и други параметри на тази естествена сензорна стимулация се насърчава постепенна промяна на мозъчната възбуда към ситуационно-подходящи състояния като дълбока релаксация, сън, спокойна концентрация или енергетизиране и тонизиране на нервната система. Чрез процеса на увличане ( тенденцията на физиологичните процеси да реагират на ритмични стимули от средата и да се синхронизират адаптивно с честотата на техния ритъм ) АВУ насърчава подходящото ниво на мозъчна възбуда, увеличава кръвоснабдяването на кората на мозъка, повишава метаболизма на глюкозата в мозъка, стимулира отделянето на благоприятни невротрансмитери и комуникацията между невроните. Комбинираният резултат от всички тези въздействия на АВУ води до подобрено мозъчно, умствено и ментално функциониране – без негативните странични химически ефекти, свързани с приема на психо-активни вещества или лекарства.
► Мозъкът, подобно на сърцето, е ритмичен орган и изпълнява функциите си с ритмични електро-химични процеси с различна честота. Състоянията с по-висока енергоконсумация и възбуда, като стрес, нервно напрежение и тревожност, са свързани с доминиране на мозъчни ритми с по-висока честота и по-ускорен сърдечен ритъм, докато състоянията с по-ниска енергоконсумация и възбуда, като релаксация и сън, са свързани с доминиране на мозъчни ритми с по-ниска честота и забавен сърдечен ритъм. Състоянието на спокойна и продуктивна концентрация на вниманието е междинно състояние и изисква честоти на мозъчните ритми и сърдечния ритъм, които не са нито много ниски, нито много високи. С АВУ апаратите DAVID се улеснява промяната на честотата на доминантния мозъчен ритъм и така по-лесно се излиза от и влиза в различни състояния в зависимост от желаните нива на енергоконсумация и мозъчна възбуда.
ЗА КОГО Е ПОЛЕЗНО ДА ИЗПОЛЗВА АВУ АПАРАТ ?
► Поради хроничен стрес и напрегнат начин на живот, дисбаланси в съотношенията между мозъчните невротрансмитери , генетични наследствени фактори, мозъчни травми и увреждания или хронично непълноценно хранене, мозъкът може да е неспособен да адаптира нивото си на възбуда, така че да съответства на нужното за ефективно изпълнение на обичайни дейности от ежедневието. Например при хората с напрегнат начин на живот, хроничен стрес или тревожни разстройства доминантните мозъчни ритми са с висока честота, процесите на възбуда доминират постоянно и за тези хора е трудно да се отпуснат или да заспят. Обратно, при повечето от децата с дефицит на внимание и слаб контрол върху импулсите доминантните мозъчни ритми в челните дялове са с ниска честота, процесите на задържане доминират над процесите на възбуда, мозъкът „спи“ дори и в будно състояние и за тези деца е трудно да упражняват съзнателен контрол върху импулсивността и концентрацията си. АВУ апаратите DAVID помагат на мозъка да излезе от тези и други проблемни състояния като постепенно с промяна на ритъма на външната аудио-визуална или слаба електро-стимулация насърчават мозъка да реагира и да промени честотата на доминантните си ритми.
► Важна цел на АВУ е да се създаде дисоциативно състояние (дистанциране от мислитеи усещанията за тялото) , което е подобно на дълбоката релаксация , в която изпадамепри прехода от будност към заспиване или на психо-физическата релаксация при опитнимедитатори. Възстановяващите ползи на това състояние за тялото, мозъка и психикатаса това , което прави АВУ толкова полезно при значителен брой най-различни разстройства на здравето. Това дълбоко състояние на АВУ-индуцирана регенерация е доказано като полезно при много от менталните , емоционални и физически предизвикателства, които почти всички от нас изпитват в един или друг момент от живота ни :
► Тревожно-депресивни
► Безсъние и нарушения на съня, обусловени от стрес, непрестанни мисли, тревожност, хронична болка
► За редуциране на стреса, регенерация, релаксация и възстановяване
► Мигрена и тенсионно главоболие
► Мозъчни травми, увреждания и инциденти
► Деца със специални нужди и/или аутизъм
► Дефицит на внимание, проблеми с концентрацията и самоконтрола
► Хронична болка или фибромиалгия
► Преодоляване на зависимости
► Паник атаки
► Начални форми на деменция или забавяне на умствените функции при възрастни хора
Производител на оборудването – Mind Alive Inc. – Канада
Bulgarian 
Russian