Предлагани услуги

Какво е хипнозата. Кратка екскурзия в нейното историческо минало. Научно обяснение на същността на хипнозата, нейното приложение в психологията, психиатрията и психотерапията.

Хипнозата е феномен, познат на човечеството от дълго време, който има известна мистична аура и все още е в етап на изучаване и разширяване на своя обхват. Всеки има груба представа какво е това, а някои дори са пряко запознати с него.

За съжаление, отношението към хипнозата е двусмислено, като страховете са свързани с факта, че хипнозата може да се използва не само с добри намерения. Следователно използването на хипнотично внушение е оправдано само от медицинска гледна точка и само в случаите, когато е с доказана ефективност. Но реалността на съвременния свят е, че хипнотичните техники се използват не само за лечение, но и за невро-лингвистично програмиране (НЛП), коучинг и различни духовни практики.

В същото време хипнотичното влияние е внимателно скрито.

Самият термин хипноза се превежда от гръцки като сън. Въпреки че хипнозата няма много общо със съня.

Първо, хипнозата е процес, насочван и контролиран от хипнотизатора, докато естественият сън е явление, свободно от външна намеса и е продукт на инхибиране на нервните процеси.

Второ, хората под хипноза запазват паметта и дори способността да се противопоставят на внушенията, а също така могат да извършват определени действия, докато сънят практически не се контролира от съзнанието.

Трето, хипнозата може да има забавен ефект от изпълнението на предложените инструкции, а сънят изобщо не може да бъде команда за действие, тъй като основната му функция е възстановяването на жизнеността и нервния потенциал, което предполага максимална релаксация на всички системи на тялото.

Състоянието на хипноза е временно непълно блокиране на съзнанието, когато пациентът, като антена, получава сигнали само от хипнотизатора, игнорирайки останалата част от информационния пул. По време на хипноза се наблюдава изключителна концентрация на вниманието върху един фактор, в повечето случаи върху гласа на хипнотизатора, както и повишена внушаемост. Между другото, човек изпитва такива състояния на лек транс почти всеки ден, например, когато ентусиазирано чете книга, мисли за някакъв важен проблем или се опитва да реши проблем. По това време всички външни стимули сякаш престават да съществуват.

Може да бъде много трудно да привлечете вниманието на човек, който е дълбоко потопен в мисли или работа. Той може да отговаря, често неуместно, на зададените въпроси, но го прави автоматично.

Що се отнася до внушението , то целта на внушението е да задейства несъзнателен механизъм за реализиране на отношението.

Има различни теории, обясняващи същността на хипнозата. Общоприето е да се счита за състояние на променено съзнание, но фактите само потвърждават, че по време на хипноза действително се наблюдават промени в нервната дейност на мозъка. Все още не са идентифицирани маркери, чрез които може да се определи наличието на хипнотично въздействие върху субектите и да се оцени степента на тяхната хипнотизираност.

Откога човечеството е запознато с хипнозата?

Повече от 3 хиляди години хората използват хипнотично въздействие. Използван е от жреците на Древен Египет, лечителите на Древна Гърция и Рим, Тибет, Индия и Изтока, шаманите на Сибир, магьосниците на Южна Америка и религията на вуду.

В Европа хипнозата започва да се изучава през 18 век. Наричат ​​го животински магнетизъм на Месмер, сомнамбулизъм и осъзнат сън, но едва през 1820 г. ученикът на Месмер, дьо Кувилер, използва за първи път термина „хипноза“, който е въведен през 1842 г. от английския лекар Джеймс Брейд.

Първото прилагане на хипнозата в официалната медицина е свързано с проблема с анестезията при стоматологични и хирургични интервенции. Например шотландският лекар Джеймс Есдейл е извършил стотици операции под хипнотична анестезия. За да направи това, той поставя пациента в толкова дълбок транс, че не само чувствителността към болка изчезна, но и възприемането на внушенията на самия хипнотизатор. През 1859 г. лекарят от Франция, Пол Брока, извършва хирургична интервенция под хипноанестезия пред Академията.

В края на деветнадесети век се формира Парижката школа по хипноза. Неин виден представител е френският експериментален невролог J.M. Шарко, ръководител на неврологичното отделение в болница Salpêtrière в Париж. Той изследва феномените на каталепсия, летаргия и сомнамбулизъм. В своите експерименти той използва физически шокови фактори, за да предизвика транс – светлина, температура, звук, метали, електричество, лекарства, магнити и др.

Школата по хипноза в Нанси се свързва с името на Иполит Бернхайм, който създава Института по хипноза във френския град Нанси. Той смята, че хипнозата е преди всичко въпрос на внушение и въздействие върху въображението на човека, а не на действието на физически фактори. Едва през 1890 г. тези две школи се обединяват, когато ръководителят на клиниката Шарко, неврологът Джоузеф Бабински, признава възможността за използване на хипнозата за терапевтични цели.

Що се отнася до местната школа по хипноза, нейното формиране е свързано с трудовете на такива изключителни учени като В.М. Бехтерев и К.М. Платонов, които се фокусират върху търсенето на анатомичните и физиологичните основи на хипнозата. За разлика от западните школи, те не са взели предвид аспекти като психология и психоанализа. Те разглеждат внушението като механичен процес, обясняват силата на внушението само с дълбочината на потапяне в транс и напълно пренебрегват характеристиките на човешката психика и психологическото взаимодействие между хипнотизатора и пациента.

Най-значим принос за развитието на хипнологията имат Зигмунд Фройд, Дейв Едман и Милтън Ериксън.

Фройд, който разработва основите на психоанализата, първоначално е привърженик на хипнозата, която усвоява в школите в Париж и Нанси. Фройд използва хипнотични техники, за да предизвика потиснати, скрити спомени у пациента. Тази посока става основата на регресивната хипноза, един от видовете хипноза, използвани в наше време. Впоследствие Фройд се концентрира върху чистата психоанализа, въпреки че не отрича използването на регресивна хипнотерапия за постигане на бързи резултати.

Дейв Елман (Копелман) е известен с работата си по медицинска хипноза и управление на хипнотична болка. Техниката, която той разработи, наречена „напътствие на Елман“, позволява да се постави пациента в дълбок транс за няколко минути и да се контролира на всеки етап.

Милтън Ериксън е основателят на нов клон на хипнотерапията, наречен Ериксонова хипноза. Неговата особеност е косвеното внушение, метафоричните и двойни послания, за разлика от директните хипнотични внушения. Освен това той поставя диагнозата не преди лечебния процес, а по време на терапията.

Той обяснява това, като казва, че е възможно да се разбере природата на психопатологичния процес само като се вземе предвид реакцията на пациента към използваните методи на въздействие.

Ериксън също разширява обхвата на състоянието на хипноза, за да включи повече от състоянието на транс. Ериксоновата хипноза сега е най-популярна сред опитни хипнотизатори, които предпочитат индиректните внушения пред директните. Това се дължи на факта, че подсъзнанието реагира буквално на директни инструкции и може да действа по свое усмотрение. При непряко внушение неадекватната реакция е практически изключена, тъй като подсъзнанието само установява логически връзки и се движи в посоката, умело насочена от хипнотизатора.

При какви заболявания и състояния е ефективна хипнозата?

Към хипнотерапевт най-често се обръщат за такива нарушения и проблеми като:

• различни фобии;
• наркотична зависимост;
• освобождаване от лоши навици и зависимости;
• управление на болката;
• кожни заболявания;
• желание за подобряване на спортната форма;
• хранителни разстройства;
• постигане на релаксация;
• предоперативна психологическа подготовка (премедикация) и др.
• тревожни разстройства;
• паник-атаки;
• проблеми със съня ;
• психо-соматични проблеми ;

Хипнозата е най-ефективна за лечение на психосоматични разстройства. След като се освободи от негативния сценарий, разиграван от въображението с помощта на хипнотично внушение, тялото стартира механизми за възстановяване и нормализиране на функциите на всички системи. В резултат на това вашето здраве се подобрява пред очите ви и всички патологични симптоми изчезват за кратък период от време. Например успешно се практикува хипноза при заекване. Също така доста ефективно е лечението на неврози с хипноза, което в този случай е елемент от комплексната терапия.

Повечето психични разстройства са свързани с дисонанс между фалшиви и реални нужди. Съзнанието е отговорно за фалшивите нужди, така наречените „желания“, което ги формира от минал опит или обществено мнение, докато истинските нужди са скрити от подсъзнанието. Регресивната хипноза помага да ги измъкнем оттам. Осъзнавайки истинските си нужди, човек най-накрая може да ги осъзнае и по този начин да си възвърне спокойствието. Понякога това дори не изисква хипнотично внушение, съзнанието и подсъзнанието синхронизират работата си и по този начин осигуряват успешната себереализация на индивида.

Хипнотерапията може да бъде ефективна при лечение или намаляване на симптомите на соматични заболявания, а именно:

• Синдром на раздразнените черва.
• Възпалителни процеси.
• Различни нарушения на имунния отговор – хипнозата спомага за намаляване на силата на алергичните прояви при незабавни и забавени реакции, повишава производството на имуноглобулини.
• Синдром на болка с различна етиология (онкология, раждане, интоксикация, изгаряния, костна и зъбна болка). В някои случаи хипнозата може да служи като алтернатива на химическата аналгезия.

Както можете да видите, обхватът на използване на хипнозата и хипнотерапията е доста широк и разнообразен .

Най-разпространени митове за хипнозата и хипнотерапията :

мит: Хората с нисък праг на контрол над себе си и ситуацията и слаба воля  са по-податливи на хипноза.
истина: В действителност изследване, проведено в България от Д. Митрева през 2008г.  показва, че няма връзка между контрола, бил той висок или слаб и податливостта на хипноза.

мит: Само малък процент от хората могат да бъдат хипнотизирани.
истина : Всъщност почти всеки може да бъде хипнотизиран. Световните изследвания свидетелстват, че само 10-14% от хората не се подават на хипноза, но дори  това е въпрос на коментари и обсъждания в научните среди, защото според някои изследователи относно хипнозата, докато всеки е податлив, то някои  хора влизат в по-дълбока степен на  хипноза, а други в по-лека. Податливостта на хипноза е универсална черта, която не се влияе от  възрастта и индивидуалните особености, като се отчитат единствено някои полови различия.

мит: Хипнотизаторът властва над хипнотизирания.
истина : В хипнозата няма нито власт, нито подчинение. По време на хипноза не се губи контрол нито над разума, нито над поведението или действието. Хипнозата работи с несъзнаваното, но то е волево, може да избира, да взима решения, така че в хипноза човек не би направил нищо, което не би направил и в будно състояние. Хипнозата не е магия, тя е наука.

мит:  Човек може да бъде хипнотизиран против волята му.
истина: Съгласието е абсолютно необходимо – никой не може да бъде хипнотизиран против волята му.

мит: Ако човек е  в хипноза, може да умре.
истина: Това е най-абсурдният мит за хипнозата. Вероятността човек да умре докато е в хипноза е точно толкова голяма, колкото да умрете докато гледате телевизия, слушате радио, готвите или чистите, спите или си почивате, докато спортувате, пиете кафе с приятели или правите каквото и да е от вашето ежедневие.

мит:  Хипнотерапията изисква състояние на дълбок транс и  винаги има загуба на спомени от самата хипноза.
истина:  В повечето случаи се използва леко или средно ниво на хипноза като дори не се стига до дълбок транс.

мит:  Има риск да не се “събудите” след хипноза.
истина: Няма дори и минимална опасност това да се случи. Ако по някаква причина бъдете оставен по време на хипноза от хипнотизатора, процесът или ще премине в естествен сън  (в случай, че сте много уморен), след което ще се събудите, или ще излезете от това състояние скоро след като хипнотизаторът спре да говори.

мит:  Няма да помните нищо от това, което се случва по време на хипноза.
истина: В състояние на леко или средно ниво на хипноза вие сте напълно наясно какво се случва по време на и след хипнозата. В хипноза вие сте с много по-ясен ум отколкото в будно състояние. В дълбоко ниво на хипноза може да се появи феноменът амнезия. Съзнанието само избира дали да помни или не – това е ваш избор, но  ако поискате, ще си спомните всичко.

мит:  Ортодоксалната медицина заклеймява хипнозата.
истина:  В целият свят хипнозата е уважаван и признат метод за терапия на зависимости. Особено добри  резултати се наблюдават при отказване от тютюнопушене, също  така и при други зависимости – алкохолизъм, наркотици, хранителни разтройства, панически разстройства и различни фобии. Хипнозата е ефективен метод  за редуциране на нивата на  стрес и физическа болка. Имената на проф. Чалаков и Атанасов (декапсулация), бележат основите на хипнотерапията в България. През 70-те години в ИСУЛ  са се практикували операции, по време на които вместо упойка е използвана хипноза като средство за обезболяване. В наши дни има зъболекари, които изваждат или лекуват зъби чрез хипноза.